Моите форумни теми

Преди 10-на минути се събудих и ми се присъни нещо много интересно. С баща ми сме във Великобритания и една жена ни вербува за специални агенти в МИ-6. Задачата ни е да хванем иракчанин, наркотрафикант, който работи на местна почва от 30 години. Тръгнали сме с него към срещата със свръзката си в един Лондонски бар, в задънените улички на \"Сохо\". Баща ми не знае чужд език и агентката ни е дала тези уредчета, които приличат на апарати за астма. Когато вдишаш от апарата 24 часа говориш перфектно, който и да е език. Влязохме в бара и се събудих.

Здравейте, сънуващи и сънувани! От време на време подлагам на диагноза сънищата си в този сайт, поради липса на старомоден книжен съновник. Но винаги съм мислел, че трябва да пиемам сънищата си буквално (до някаква степен, разбира се). Искам и вашето мнение/тълкувание и разкодиране. Сън 1 : От години насам сънувам един и същ град. Той се намира високо в планината, в долина оградена отвсякъде от снежни планински върхове. В града се влиза през един тунел в планината, а тунела влиза магистрала, построена върху мост, минаващ над планински язовир. Има и тунел за излизане в другата посока, но той винаги е затрупан от канари, а мостът пред него е разрушен. Влизам в града. Понякога плувам през езерото, друг път съм с кола, трети се спускам с парашут. Градът е изключително красив, построен е в арабски стил. Керпичени къщи със сводове над улиците, тесни и виещи се. Кръгли павирани площади, в центъра на всеки има мраморен фонтан в различна форма. Често използвам за ориентир в града един голям площад, фонатанът му е 12 метра висок, вътре плуват императорски риби, а срещу него има библиотека с огромна, обкована в месинг дъбова врата. Никога не съм влизал в библиотеката. В покрайнините на града има вилна зона, всички къщи там са от дърво и са в скандинавски стил, остри покриви, на места стигащи до земята. Пред всяка къща има каменен тотем. След вилната зона започват планинските върхове. Единствената пътека, която води натам върви успоредно на река, течаща наобратно (към върха на планината) и излизаща извън долината. Пътреката и планината се пазят от гигантски каменни грифони, които се съживяват, ако пътуващият по пътеката използва мобилен телефон, мп3, кола или каквото и да е чудо на съвременната техника, и го убиват на място. В южният край на града има дзен градина.Тя е с площ приблизотелно колкото целият площат \"Неделя\" в София, барабат с президентството, ЦУМ, Шератон и Епархията. Градината е заградена с високи глинени стени, разделени на сегменти. На всеки сегмент има изобразено човешко лице.Влиза се през порта от зелено живо дърво. Портата се отваря по нейна воля. Градината е неописуемо красива, в нея винаги всичко цъфти, птичките кацат на рамото ти. Пази се от разхождащи се по пътеката монаси, облечени с \"броня\" от същото зелено дърво. Въоръжени са с дълги тояги, украсени с бронзови и сребърни пръстени. Когато си в градината трябва да спазваш абсолютно мълчание и монасите пребиват до смърт, този който издаде и най-малкия звук. Това е засега от мен. Приятно четене