Моите форумни теми

Часът е три след полунощ. Ти стоиш на терасата и наблюдаваш красивото пълнолуние. Уморен си, очите ти едва стоят отворени, но лекият, разхлаждащ летен бриз сякаш ти казва: "остани само още минутка". . . Гърлото ти е пресъхнало. Чашата от алкохол е празна. Също и душата ти. От както ТЯ си тръгна, вече няма нищо, което да те задържа трезвен. С часове мислиш за нея. . Но тя за теб не. Продължила е напред. С лекота е отметнала миналото и за нея вече ти си никой. Но ти не можеш толкова лесно да забравиш. Красивата й усмивка, нежните й ръце. Топлият й, приветстващ поглед. . Всичко това е само една история. Едно минало. Изваждаш телефона от джоба си. Намираш номера й в списъка. Отново искаш да й звъннеш, да й кажеш това, което не можеш, когато си трезвен. . Но нещо те спира. Да, на теб може да ти пука безкрайно много за нея. . . Но на нея й е все тая дали си жив или не. Никога не си обичал толкова силно някого. Никога не си изпитвал такава нужда от някого. Сякаш без него си просто съществуващ организъм, без цел, без желания, без нищо. . . Без ТВОЯТА любов си като скитник без посока. Единственото, което те задържа в този сив и муден свят, са спомените. Отминалите хубави мигове с твоята любима. Но и те няма да помагат след време. Нищо и никой не ще са способни да те задържат. Писмата, които ти е пращала. . Ах, тези писма. Напоени със сладкия й аромат. Обичаше да ги четеш с часове. . А сега просто стоят там, в шкафа и заемат пространство. Най-голямото пространство, обаче, заема ТЯ. Поне спомените за нея. . . Никой друг не е способен да навлезе толкова дълбоко в сърцето ти. . И да остави толкова белези след себе си.

Майк и Джордж вървяха в тъмният тунел, леко осветен от няколко почти изгаснали лампи. След малко пристигнаха до голяма метална врата, до която имаше сензор за разпознаване на външният вид. Майк се приближи и сензорът разпозна, че е от Руските служби, заради облеклото му. Вратата се отвори и двамата влязоха вътре. Джордж светна лампите и вътре се откриха бойни екипировки и муниции. Имаше ракети, за Руските оръдия, които взимаха от там. - Странно.. каза Майк.. Много муниции имат, няма да се дадат така лесно.. - Не се притеснявай.. Щом ги ударим няколко пъти, ще се откажат.. каза Джордж. Разгледаха останалата част от помещението. Вървяха напред-назад и оглеждаха навсякъде, където им стигаше погледа. След малко някой почука на другата врата. - Скрий се, бързо! каза Майк на Джордж. - Къде по-точно умник? - До онези кашони, ето там, хайде! Загасиха осветлението, скриха се и зачакаха. След малко вратата се отвори и влязоха двама Руснаци. Заговориха нещо на руски, огледаха стаята и излязоха.. - Бяхме на косъм! каза Майк. - Вярно, това си беше доста рисковано! кимна Джордж. - Чакай малко, това там.. камера ли е!? извика Майк. - Боже. Следят ни! Сега какво?! ядоса се Джордж. - Чувам стъпки връщат се, скрий се пак там, бързо! Имаха достатъчно патрони за да очистят и двамата руснаци, но трябваше да ги пазят за по-нататъшни неща. Руснаците влязоха, казаха отново нещо на Руски и единият тръгна по десния край на стаята, а другия по левият. - Слушай сега! каза Майк. Веднага сложи заглушителя на пистолета и когато тоя изрод се приближи стреляй! Убеден съм, че другият е прекалено далеч за да чуе каквото и да е било. Изстреляй един куршум в главата му и преди да падне го хвани, за да не се чуе шум. Ясно!? - Ясно! потвърди Джордж. Майк отиде бавно до другия край, криейки се до кашоните и кутиите, пълни с ракети и муниции. Джордж видя сянката на Руснака, насочи нагоре пистолета си и зачака. След няма и две секунди, той забеляза врага, насочи пистолета към главата му и преди оня да се е усетил какво става му изпрати безплатен билет към отвъдното, след което го хвана и го скри до ъгъла. Майк сложи своят заглушител и хвана другият в гръб. Насоли пистолета към врата му, зареди го и стреля. Мъжът се строполи на земята мъртъв. - Добър изстрел приятел! - Благодаря! каза Майк. - Да им спрем сигнала! каза Джордж и стреля по камерата. - Ха-ха! Толкова с безплатното гледане. Отвориха внимателно вратата и продължиха надолу по коридора. Чуха гласове и Майк спря Джордж, който тъкмо щеше да се покаже от ъгъла. - Там има хора, ако ни видят, мъртви сме! - Ясно, но как ще ги отстраним? попита Джордж? - Това ще е трудна работа.. Добре, че нося гранати в себе си..

Годината е 2045-та .. Третата Световна Война е в разгара си.. Влюбени от Ню Йорк се разделят за дълго време.. Мъж и жена които досега са били неразделни и винаги са си помагали един на друг.. Сега ще бъдат разделени за неопределено време... Само съдбата може да реши какво ще се случи с тях.. -------------------------------------------------------------- Тя държеше ръката му, знаейки че скоро няма да може да е до него. И то за доста дълго.. - Обичам те, искам да го помниш! прошепна тя в ухото му. - Обичам те скъпа, винаги ще те обичам! ..Тя отново заплака, той щеше да й липсва много.. Обичаше го прекалено много.. Не можеше да си позволи да го загуби.. Той беше нейният ангел пазител.. Любимият й.. А сега заминаваше надалеч. Войната бе започнала и специалните екипи за разузнаване се бяха включили. Майк - съпругът й бе част от този екип. Колектив от цяла Америка щеше се включи в разузнаването на най-новото оръжие в Русия. Тя бе твърдо решена да излезе като победителка от войната. Искаше да срине до основи САЩ и Япония, взимайки максимални жертви чрез последното си изобретение. Устройство, което работи чрез последователно взривяване на няколко уранови ядра, които чрез разпада си, задействат верижна ядрена реакция и активират още няколко десетки взривове след себе си, предизвиквайки огромен погром и унищожение.. Цялата бомба тжеше повече от 45МТ (мегатона). Ако паднеше над САЩ или Япония нямаше начин за нейното спиране.. "..Гледате кадри от войната по Националната Американска Телевизия. Кадри, неизлъчвани досега. Можете да видите колко големи поражения понесе Франция след първите дни от войната. Напрежението нараства със всяка изминала секунда. Очаквайте ново включване с информация от случващото се сега.." - Нужно ли е да ходиш там!? ..през сълзи го пита тя. - Налага се! Правя го за страната си. За честта й. А също за себе си.. За НАС! - Кога тръгваш? - Късно вечерта за да стигна на сутринта.. - Ще ми липсваш мили.. - И ти на мен скъпа, обичам те! Те се прегръщат и целуват.. за последно.. След няколко часа Майк вече е подготвил багажа и оръжията си. Бе приготвил мунуции, които не бяха достатъчно, но в бункера им щеше да има още. Бе приготвил спален чувал, храна, две шишета с вода, бинтове, противогаз, филтри и марли. - Трябва да тръгвам! Обичам те! каза Майк.. - Обичам те скъпи! Тя изтича до него и му дава нейна снимка.. - Пази я и я поглеждай, когато ти домъчнее за мен.. - Обещавам миличка! Обичам те! ..И така той излезе навън, военния камион с другите от Специалния Екип За Разузнаване бе пристигнал. Качи се при тях и сложи спалния чувал.. Беше изморен и легна да спи.. Както всички направиха.. Пътуването бе дълго.. Утрото наближаваше, навън почти бе изгряло слънцето.. Освен Генералът и помощникът му, всички други спяха.. Вече навлизаха в подземният бункер, към който бяха тръгнали. - Ставайте дами! Имаме работа за вършене! Стига сте лежали! - Къде сме? - Стигнахме ли!? , попита Майк, оглеждайки се наоколо. - Вече сме в тайният ни подземен бункер в Русия! каза Генералът. - Направен е през 2028г. и досега никой не знае за него освен САЩ! "Ето сега имаме сериозна работа за вършене.." каза си Майк. - Освен проучването на новото им оръжие, трябва да се отбраняваме и да ги атакуваме без да ни забележат! Придържайте се към плана, който ще ви споделя след малко! Ще пратим няколко шпиони от Спец Частите ни. Те ще носят по себе си специални проследяващи устройства, които ще ни показват къде са и чрез тях ще можем да ги насочваме! Когато открият нещо, ще ни го изпратят чрез устройствата! Сега, нека видим къде Русия е разположила оръжието си.. Хм.. На Изток в Москва, което значи, че можем да ги нападнем в обратна посока, докато наши шпиони ще бъдат изпратени в Москва за разучаване.. - Сър! Устройствата показват, че нови ракети са изстреляни към САЩ! Ако изпратят повече от тях, могат да ни изравнят със земята! - Виждам това.. Но те не искат да ни унищожават точно сега.. Чакат да станем максимално уязвими и чак тогава да вкарат в сила новото си оръжие.. - Разбирам сър! Как можем да помогнем за спирането на атаката? - Тези ракети се изтрелват в специални оръдия под земята, не можем да ги отстраним! Можем да изпратим някои от вас облечени като Руски войници, за да разучите каква е ситуацията.. - Разбрано сър! С Майк отиваме веднага! - Упех момчета!.. Рискът бе доста голям, но те трябваше да го направят.. Джордж и Майк минаха по-напряко в подземен тунел, така никой нямаше да ги види. Щяха за 40 минути да са вече там, излизайки от друг тунел, който да ги отведе точно на входа на Руските Командни Части. Там, те ще бъдат видяни в Руски войскови дрехи и ще бъдат приети като свои безпроблемно. Така щеше да започне разузнаването.. Дойде Голямото начало..

Какъв е най-страшният ви кошмар? Имали ли сте такъв?

Какво мислите за съществуването на НЛО и извънземни обитатели в космоса?