Моите форумни теми

Когато се събудих вече беше 11 часа (на обяд естествено, не съм чак толкова уморен, че да спя 24 часа). Момчетата ме гледаха втренчено, все едно съм от друга планета. Поогледах ги и май че бяха на себе си. Един след друг като по команда ми благодариха, че съм ги спасил, но се досетихме, че още сме в опасност. Решихме да измислим план за довечера, знаехме, че този психопат няма да се спре докато не издъхнем. Действието започна - наредихме мебели до прозорците, за да не може да влезе без да забележим, но вратата оставихме отключена. Щяхме да се съсредоточим на нея, за да реагираме, когато влезе. Но имахме един недостатък - нямахме никакви оръжия. Докато другите обсъждаха, че без поне един нож сме загубени, аз за всеки случай погледнах отново в шкафа, където намерих първоначално. Нямаше нищо, но явно, че миналия път не бях проверил по-долния шкаф - рая на ножовете! Имаше по-един за всеки, че и отгоре. Но пак не беше достатъчно - и убиецът има нож. Трябваше ни огнестрелно оръжие, за да можем да го повалим отдалеч. Беше ни ясно, че трябва да потърсим в другите стаи. Все някой е трябвало да вземе пистолет, та ние сме на 20км от града, без покритие и в гората. Решихме Илия и Тони да останат да пазят, а аз и останалите да потърсим при госпожите. Тъкмо се бяхме отказали и - бинго! В шкафчето до леглото на едната госпожа имаше зареден револвер, не от онези старите, но изглеждаше ценен. Имаше сребрист отблясък и явно, че госпожата добре се е погрижила за него. След като се върнахме в стаята, решихме в знак на благодарност (пък и защото съм точен стрелец) пистолета да остане в мен, а пък Тони да е с два ножа, защото той също беше решен да отмъщава вчера. Сега ни остана само да чакаме. Беше вече 14 часа. Пуснахме си ''Отчаяни съпруги'' и се напихме с кола - за да убием времето, и за да не заспим довечера. Но преди да се втренчим в екрана се сетихме да напишем по едно прощално писмо до родителите си, в случай, че не не оцелеем. Ако трябва да съм точен, това беше най-хубавото нещо, което съм писал в краткия си 17 годишен живот... Най-накрая моментът дойде. След ''Отчаяни съпруги'' прекарахме 2 часа в разказване на вицове. Беше 18 часа и се смрачаваше. Колата добре си беше свършила работата, защото по-скоро щях да тропна една ръченица, отколкото да легна да спя. Всички бяхме готови за момента. Чухме стъпки отвън. Стиснах револвера. Но стъпките спряха. Махнахме мебелите от прозорците, защото иначе не можехме да виждаме какво става отвън. Всеки остана да наблюдава по един прозорец, аз - вратата. И когато най-малко очаквахме, се чу ужасен писък от кухнята, стъклото се счупи и Илия падна отвън. Никой не смееше да погледне навън, защото клоунът беше там. (забравих да поясня, че една къща е четири стаи - хол, кухня, баня и спалното с 5 легла, вратата е в хола. Докато се осъзнаем от случката, Тони избяга навън и чухме как той замахна с ножа, но май не уцели за разлика от нападателя. Вече сме само трима. Мартин в кухнята, Боби в спалното и аз в хола. Стъклото в спалното се счупи, вътре влетя един камък и прасна Боби по главата. Той се строполи на земята, видяхме, че диша и решихме да го оставим да се оправи. Мартин ми прошепна, че ще изтича до пътя и ще спре първата кола, която види. Казах му, че това е най-глупавото решение, има 2 км до пътя. Но той вече беше решил. Видях как избяга и изчезна в мрака. Сега бях сам. И тогава го видях, той влезе през врата и се насочи към мен. Май, че беше сменил костюма - сега беше наполовина бял и наполовина червен, със същата маска (домино, и тя наполовина бяла),със същата шапка. Стрелях веднъж - пропуснах, стрелях втори път - пропуснах, докато стрелям трети път той заби ножа си в дланта ми и аз изпуснах пистолета. Шутът го ритна и той изхвърча навън. Замахнах да ударя с другата си ръка, но ме намушка в стомаха. Мислех, че умирам, паднах на земята. С последни сили започнах да пълзя към пистолета. Почти го стигнах и чух как клоунът замахна към мен, претърколих се настрани, и хванах с пистолета. Имах още 5 изстрела. Изправих се. Беше пълнолуние. Погледнах тази омразна твар за последно и стрелях. Застрелях го в ръката, с която държеше ножа, 2 пъти в стомаха и един път в челото. Пропуснах веднъж. Той падна на земята и издъхна. Едвам стигнах до пейката, където седяхме да чакаме автобусите, легнах на нея и припаднах. Събудих се в болницата. Момчетата бяха около мен. Казаха ми, че съм загубил много кръв и съм се разминал на косъм. Аз не можах да повярвам, че са живи. Илия беше с превръзка на рамото - там го е намушкал. Тони беше превързан на стомаха, ножа не се е забил дълбоко, иначе нямаше да е жив. Боби беше с превързана глава, той не е бил в такава опасност, защото камъкът го е ударил странично и е бил само замаян. Мартин беше непокътнат. Той ми разказа как е спрял един тир и с телефона на шофьора е викнал ''Бърза помощ'' и полицията. По - късно се видях и със семейството си. Те ми казаха, че съм истинска знаменитост - дават ме по всички канали. Разказаха ми, че и момичетата са добре - те чули писъци от съседните стаи и избягали в гората преди онзи луд да ги намери. Открили са ги на 10 км от лагера. След като всичко приключи, вдигнахме голям купон. Но телата на останалите ученици не бяха намерени, нито госпожите. А убиецът беше погребан в безименен гроб някъде до Силистра. По-късно стана ясно, че гробът е бил разкопан, а ковчегът - празен...

Двамата се спогледахме.....и изведнъж нещо ме удари по главата...замаях се и....паднах... Събудих се в някакъв килер, беше абсолютно тъмно и нямаше прозорци, затова реших, че най-вероятно съм в мазето на онова изоставено бунгало, което открих по-рано.Главата ме болеше ужасно, все едно бях упоен, бях замаян. За допълнение към обстановката - ножа ми го нямаше...но спрея срещу кучета беше там! Понеже го бях оставил в джоба на жилетката си, явно клоунът не го е забелязал. Вратата беше заключена, така че не можех да изляза, освен ако бързо не намеря хитър начин да отключа. Момче съм, нямам фиба, но онова, което открих в ъгъла може да свърши работа! Беше някакво метално парченце, сигурно част от някаква машина. Пъхнах го в ключалката, опитах веднъж - не, опитах втори път - не и накрая от третия път - успях, вратата се отвори бавно, но изскърца много силно,затова хукнах да бягам с всички сили, със сигурност убиецът ме беше чул. Тъкмо открих стълбите нагоре и един нож се размина на косъм с главата ми и се заби в стената. Без миг колебание извадих спрея и го изпръсках целия в лицето на клоуна, явно че спрея добре си работеше, защото като гледах ефекта... Качих се горе и тъкмо да изляза, чух викове, обърнах се, и видях всички - Илия, Тони, Боби, Мартин... Бяха завързани - с моряшки възел, никога не съм предполагал, че летните ми занимания (гребане, плуване) ще са от такава полза. Изглежда клоуна и тях беше упоил, защото видимо не бяха на себе си, пък и на пода имаше кърпички, ухаещи на препарат. Набързо, който както може, излезе от бунгалото и хукна към стаята ни. Най-накрая за наше щастие, се събрахме всички и заключихме вратата. Намерих бутилка вода и им дадох да пият, за жалост беше моята и май че щях да пия от чешмата. Видях, че Тони се свестява и му казах, че лягам да спя. Бях много уморен и след цялото действие, което се разви, беше истинско чудо да мога да заспя...

На сутринта, сутринта на четвъртия ден, госпожите ни обясниха да си стягаме багажа - родителите на изчезналите недоволстват, лагера приключва, ще има претърсване на гората. След закуската аз, Илия и Тони се върнахме в стаята ни, и започнахме да се приготвяме за път. Приключихме към 11 часа и отидохме с другите за последна разходка из града. Дори да е от по-малките градове, смятам, че е много красиво място.Върнахме се в лагера в 3 часа и се разбрахме да си починем, и в 16:30 да се чакаме пред лагера. Ние седнахме да гледаме телевизия, даваха ''Писък'' по AXN. По едно време чухме тропане, все едно някой се гони, от съседните стаи, но когато си приготвя багажа, и то за време, никой не пести сили. Най-накрая стана 16:30, тъкмо ни приключи филма и ние излязохме. Странно, но нямаше никой. Очаквахме навън да гъмжи от хора, но имаше само три празни автобуса. Чакахме, чакахме, стана 5 часа и никой не дойде. Тогава се досетихме, че става нещо. Оставихме си багажа под едно дърво и тръгнахме да гледаме по стаите. Първо минахме през тази на момичетата - празно. После тази на госпожите - празно. Тръгнахме и по стаите на другите класове - празно. И накрая стигнахме до последната стая... Това е моментът, който няма да забравя цял живот. Отворихме вратата и беше просто...имаше кръв навсякъде, дори пръски по тавана, най-страшно беше в банята... Нямаше тела, но толкова много кръв. Докато оглеждахме, по едно време аз и Тони, открихме, че Илия е изчезнал. Бързо излязохме навън да го търсим викахме, викахме, но го нямаше. Бързо извадихме мобилните си и набрахме 112, но нямаше покритие. Вече се стъмваше, пробвахме всички телефони по стаите, но кабелите бяха прекъснати... Тони предложи да хукнем да бягаме, но аз му казах, че 20 км бягане, с убиец по следите ни и в 6 часа не е добра идея. Решихме да направим каквото можем, да запечатаме стаята си, да се запасим с храна и да потърсим оръжие. След половин час се заключихме в стаята. Имахме храна, вода, намерихме два кухненски ножа (за месо) от стаята на госпожите. Интересно е как няма покритие, пък имаме кабелна. Мина много време, вечеряхме и си обещахме, ако единия от нас умре, другия да каже на роднините му и да им предаде последните му думи. Както си седяхме, чухме стъпки отвън. Погледнахме и видяхме...убиецът. Това..не беше обикновен убиец, той беше...клоун. Да, клоун, като шутувете от онези филми. Лицето му беше гримирано в бяло, имаше маска домино и онази шапка, като корона, но в червени. Типичния шут, с червени дрехи и гримиран. Но този държеше нож с едната си ръка и влачеше тяло с другата. Погледнахме и видяхме, че тялото е Илия, той беше припаднал, нямаше следи от намушкване, сигурно беше получил шоков удар от вида на убиеца, оплескан с кръв. Щом ни видя, клоунът се разсмя и продължи към изоставеното бунгало, което бяхме открили. Аз и Тони се спогледахме, кръвта ни кипна, решихме да спасим приятелите си и да отмъстим за жертвите. Облякохме си жилетки с качулки, взехме ножовете и фенерчета. Бяхме готови на всичко, за да върнем приятелите си обратно. Беше вече 8 часа, навън - тъмница. Светнахме фенерчетата и тръгнахме към, убежището на клоуна. Вървяхме из гората и през 2 минути се споглеждахме, всеки искаше да се увери, че другия е там. Аз имах и едно тайно оръжие - спрей срещу кучета, беше ми останал в чантата и аз го взех. Почти стигнахме и чухме изшумоляване от храстите...

Отидох до къщата на момичетата и почуках на вратата, но единствената реакция, която чух бяха техните писъци: - Той тропа по вратата! - изкрещя Мелани - Аз съм, моля ви отворете, наистина! - отговорих аз След още малко навиване и преговори ми отвориха, по-точно Михаела ми отвори, Мелани и Соня бяха в ъгъла на стаята, и имаха вид, наподобяващ героите по филмите на ужасите, след като всичко е свършило....или тепърва започва. За допълнение - прозорецът беше счупен, а вътре беше камъка, причинител на цялата тази врява. Разказаха ми, че докато спели, чули стъпки навън, които се приближавали към стаята им, после за малко спрели и този камък влетял в стаята им през стъклото, а те видели как някой се скрива в храстите след това. Аз започнах наистина да се плаша, първо тези от другите класове, а сега и момичетата, които познавам от 3 години и досега не съм ги виждал толкова уплашени. Прекарах поредната безсънна нощ... На сутринта, госпожите бяха разбрали за случката и бяха информирали родителите, никой не знаеше кой е хвърлил камъка, нито защо или дали има някаква опасност за другите. Денят като цяло мина в разказване на страшни истории и аз бях от главните ''шоумени''. След като се наплашихме и осъзнахме, че е време за вечеря, по-голямата част от нас научиха, че ще има голям купон в... нашето бунгало. Аз бях много ядосан, не ядосан ами направо бесен! Как може да научавам последен!? Както и да е, навечерях се и се понафуках за партито. Щом влязох веднага бях обзет от духът на купонджията - танци, музика, красиви момичета...и по едно време си легнах и заспах. Може би бях изморен от целия ден до такава степен, че вече не знаех къде се намирам. Събудих се късно, всички ги нямаше, имам предвид - цялата стая - бях сам. Презареден се реших да ги търся, но осъзнах, че е минало 1 часа. Тогава чух някакъв звук отвън - стъпки, бавни и приближаващи вратата, бях готов за бой - взех стола и отворих рязко.....и видях госпожата. Тя ми обясни, че купона е свършил....но Боби и Мартин са изчезнали. Каза ми, че останалите вече знаят и в момента са в стаята на госпожите, за да обяснят къде са, но не знаят. Аз наистина се стреснах от това, защото знаех какво може да е станало. Поисках аз, Илия и Тони да спим в ''госпожината'' стая и тя се съгласи... Спомням си само как си легнах и клепачите ми бавно се затваряха...без да осъзнавам какво се случва, или по-точно какво ще се случи на сутринта... (Следва продължение) (за информация - положението ескалира в 3та част)

Здравейте, видях, че и други се пробват да пишат техни си ''романи'' и реших и аз да се пробвам, коментирайте, за да видя дали да пиша 2ра част и така нататък...Приятно четене! Всичко започна преди около месец. Спомням си го сякаш беше вчера: Отидох на училище, както всеки обикновен ден (аз съм 10ти клас), но днес имаше нещо различно - бяха ни предложили, на целия клас, екскурзия до... Горна Оряховица, за седмица. И понеже всички знаехме, че ни остават 2 години заедно, никой не се поколеба да накара техните да се поохарчат малко. В крайна сметка, целия клас щеше да ходи, включително аз и приятелите ми - Илия, Тони, Мартин, Боби и естествено ''Бермудския триъгълник'' - Соня, Мелани и Михаела! Очевидно се очертаваше голям купон и много се вълнувах. Най-накрая училището свърши и оставаха 2 дни до лагера. Честно да ви кажа, не си спестих багаж, въпреки, че го побрах в един куфар - един ОГРОМЕН куфар . Щяхме да пътуваме в 8 сутринта... И ето някак си прекарах тези дни и се качих в автобуса, седнах до Илия , беше си взел някакви джунджориики и ми се стори интересно да убия времето за пътя... Най-накрая стигнахме след 3 часа път - в 11. В брошурата пишеше бунгало, но това, което видях ми приличаше по-скоро на няколко отделни къщички в гората, на около 20 км от града. Бяхме 3 класа, следователно с 4 госпожи (едната е по-скоро надзирател). Настаниха ни набързо, аз и момчетата бяхме в една къща, момичетата - в съседната. Първата вечер беше доста спокойно и вечерята ми се услади, и никой не мислеше да седи до 3 часа, затова може би беше полунощ, когато заспахме мъртвешки. На сутринта от другите класове ми разказаха, че са виждали сенки през прозорците и че някой ги е наблюдавал, ама нали ги знаете тези детински изпълнения...Иначе и днешния ден мина гладко - разходка до града, снимки и партита... Вечерта беше неспокойна, поне за мен, беше към 2 часа, цялата стая спеше, само аз се събудих, защото ръката ми беше изтръпнала, може би бях заспал върху нея. Чух ужасен писък от стаята на момичетата и мечка страх, мен не страх - отидох...... (Следва продължение)