Моите форумни теми

Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема страх, омраза към „натрапника“, самочувствието ни е смазано… Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и? Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете. Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува, когато погалите друго куче. В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой „съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“. Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е: Желанието му да бъде ВАЖЕН Важен за някого. И след нуждата ни от храна, вода и сън, е нуждата ни да бъдем важни, ценени, признати. Човекът до вас ви е давал това усещане, чувствали сте се сигурен, уверен, харесван, значим. Но изведнъж се появява другия и и това усещане рухва, образът ви на „най-добрия“ е застрашен… Разбира се, когато на детето му се даде да разбере, че новият човек по никакъв начин не застрашава неговото място и че то продължава да бъде също толкова важно, специално и обичано, ревността изчезва. Това е единия аспект на ревността. Друг нейн аспект е: Липсата на самочувствие и увереност Неуверените хора с ниско самочувствие са склонни към зависимост от другия и често развиват силна ревност. Започват да дебнат навсякъде партньора си, да го следят. Обсебват го до такава степен, че дори не биха желали той да си прекарва добре и да е щастлив, ако не e с тях. Започват да виждат въображаеми съперници и да търсят обяснение за абсурдни неща. Всичко това започва бавно да убива любовта… Ревността тук произтича от страха – от загуба, от отхвърляне, от самотата и т. н, но в крайна сметка води точно до такива последици – раздяла. Друг аспект на ревността е: Чувството за притежание Силно ревнивите хора приемат партньора си като лично свой, като своя вещ и не му оставят никаква свобода. Това дори може да достигне до болестно състояние. Такава ревност подтиска и отблъсква другия и го кара отчаяно да се бори за свободата си. Никой не обича да ограничават личната му свобода, да го притискат, да го следят, постоянно да му търсят обяснение за дребни неща и да го третират като собственост. От друга страна обаче, ако на нея/него изобщо не му пука за вас и не „трепва“, когато сте с друг/а, какво ще си кажете? Най-вероятно: „Щом изобщо не ме ревнува, значи не ме обича“ Всъщност ревността признак на любов ли е или напротив – е доста далеч от нея? Къде се намира границата между „нормалната“ ревност и нездравословната, болестна, разяждаща ревност, която разрушава любовта? Аз смятам, че любовта и ревността са две твърде различни, дори противоположни неща. Макар че често вървят ръка за ръка. Ако ревността е в лека степен, може да бъде като „подправка“ към любовта, като разпалване на искрата… Прекрачи ли се обаче тънката граница, минава в другата крайност – започва да руши любовта. Какво да направим , за не се измъчваме от ревност и да не позволим тя да разруши любовта ни? Първо да не се обвиняваме, че изпитваме ревност, все пак ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от най-дълбокия стремеж на човек да бъде важен. Безмислено е да се обвинявате. По-добре разберете откъде идва тя: от какво точно се страхувате, не ви ли липсва увереност в себе си, не разчитате ли прекалено другия да ви кара да се чувствате ценени и признати? А вие цените ли себе си? Бихте ли искали и към вас да се държат така, да ви нямат доверие и да ви следят? А може би вие нямате достатъчно доверие в себе си? Когато си дадем сметка какво всъщност се крие в нашата ревност, можем да си дадем това, което отчаяно търсим в другия. А именно: - Да работим върху нашата увереност и самочувствие. - Да изградим повече доверие в себе си. - Да се ценим и обичаме, да си прощаваме и да се харесваме със всичките си недостатъци, да се грижим за себе си като за специален човек. Защото ако ние за себе си не сме специални, то как можем да очакваме че за другите ще сме? Всеки от нас е уникален и има качества и умения, които другите нямат, вижте ги и се гордейте с тях, защото те са вашата същност. - Знайте, че никой и нищо не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако е за вас, ще се върне, а ако не, значи не е трябвало. Или казано по друг начин – ако обичаш някого, дай му свобода – ако той те обича истински, ще се върне при теб, ако не, значи никога не е бил твой. Всъщност когато дадеш повече свобода на другия, можеш да разбереш дали наистина те обича. Защото когато той се чувства свободен, но отново се връща при теб, това доказва, че наистина те цени и обича. - Знайте, че другият не е ваша собственост. Не можете да го накарате насила да ви обича и да бъде с вас. А и бихте ли искали той/тя да е с вас, само защото го/я притискате и манипулирате? Няма ли да се чувствате по-добре, когато знаете, че той/тя е с вас, защото просто го иска? - Помнете, че ревността ви само ще отблъсне другия. Но ако все пак той/тя ви остави заради друг/а, значи може би е било за добро и се е случило, защото по-натам ви очаква нещо по-добро и истинско. Глупаво е да мислите, че омразата, отмъщението и сцените на ревност, ще върнат изгубената любов. И ако търсите отмъщение, помислете …любов ли изпитвате всъщност? - Никой не може да знае колко ще продължи една връзка и единственото сигурно нещо в света е, че нищо не е сигурно. Но се насладете на този момент, когато любовта е тук и не търсете въображаеми съперници. - Разбира се, когато все пак той/тя ви не удолетворява елементарните ви нужди от внимание и обич, може би трябва просто да затворите тази врата и да отворите друга… Споделете какво е за вас ревността, ревниви ли сте и как се справяте с ревността си? Бихте ли споделили с другия, че го ревнувате? А как реагирате, когато вас ви ревнуват? Ще е интересно да споделите вашите възгледи.