Моите форумни теми

Здравейте, искам да споделя моята история с надеждата някой от вас да ми даде отговори относно странните ми сънища. Аз съм на 21 години, когато бях на 14 майка ми почина, и след това започнах да сънувам пророчески сънища. Не постоянно, но за важните промени в живота ми винаги съм имала сън, който после се е сбъдвал буквално, най-много до няколко месеца. Малко преди бала ми сънувах, че ми падат зъби, тогава се бях притеснила за вуйчо ми защото той беше в болница за лека операция. Но вуйчо ми се излекува почти веднага, а 2 месеца след съня ми загубих и брат си. Началото на декември 2011 отново сънувах, че ми падат зъби и след по-малко от месец на 25.12.2011 почина и баба ми. Тя ми беше най-близкия човек на тази земя. Когато майка ми почина тя някак си я замести, винаги сме били адски близки и просто не мога да опиша празнината, която се отвори в мен след загубата и. Сънувала съм я два пъти, първия от който беше, че тя беше починала и ние с баща ми бяхме в апартамента и, а тя лежеше на леглото мъртва, и изведнъж се събуди и започна да ми се кара за нещо. (това наистина ме изплаши ) Малко преди да почине ме беше попитала дали имам приятел, и когато и казах че имам думите и бяха " добре. спокойна съм за теб вече" а ден преди да почине, когато си тръгвах от тях ми каза че ме обича. Същите думи ми каза майка ми преди да почине и още тогава усетих, че момента в който ще я загубя наближава, просто не бях подготвена, че това ще стане на следващия ден. От 4 месеца имам сериозен приятел, който много обичам ...вярвам, че и той изпитва същото. Лошото е, че страха ми от това , че винаги губя хората които обичам не ми дава покой за да бъда щастлива. Месец след като започнахме да излизаме започнах да сънувам сънища, че ме оставя. Споделяла съм му за тях и той винаги отговаря с думите "Никога няма да те оставя,не разбра ли че няма да се отървеш лесно от мен". Думите му ме успокояват за кратко, но след поредния сън отново започвам да изпитвам 'онзи' страх , че ще ме остави. Снощи сънувах че се караме(мисля че е редно да спомена , че за 4-те месеца, през които сме заедно не сме се скарали нито веднъж). Странното беше че бяхме в апартамента на баба ми и тя беше жива, както майка ми и брат ми, не ги виждах но знаех че са в другата стая. Когато се скарахме аз отидох до банята да се измия защото плачех и като се върнах в стаята при него го видях да разговаря с моята най-добра приятелка, която го насърчаваше да поговорим. Приятелката ми излезна от стаята и ни остави да се разберем, тогава той ми каза, че е човек, който когато има, обича да помага на хората , които нямат или нещо подобно, аз му отговорих че и аз съм такава и винаги се опитвам да помагам на нуждаещите, а той отговори нещо от сорта , че това не е достатъчно и , че не полагам достатъчно усилия...и се събудих със свито сърце и сякаш някой ме беше стиснал за гърлото. Но някак си това което разбрах от съня си беше, че ако не бях загубила майка ми, брат ми, а в последствие и баба ми нямаше да бъда такъв човек какъвто съм сега ... Не спирам да се чудя дали всички тези сънища относно него, са сигнал да бъда подготвена или са просто плод на страха и параноята ми да не го изгубя. След като баба ми почина, аз се затворих до известна степен, споделям му по-малко, почти не говоря (а съм човек , който много говори) Знам че е нормално след подобно нещо , да се чувствам така и знам че с времето ще ми олекне, но ме е страх той да не се умори от моята тъга...