Моите форумни теми

Тази мистерия отпреди около 130 години привлича над 250 хиляди посетители всяка година. Църквата се намира в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. Построена е някъде през 19 век, когато била готова монахините забелязали, че няма стълба, която да води до горната част. Те се молили 9 дена на свети Йосиф, който бил дърводелец. Последният ден дошъл един непознат, казал им, че е дърводелец и ще им помогне като построи стълба. След това съвсем сам построил стълбата. Никой не знае как тази стълба стои без да има подпорна колона. Дърводелецът, който не е използвал нито един пирон или лепило за стълбата, след като я построил изчезнал без дори да си изчака плащането Носели се слухове, че това бил самият Свети Йосиф ....изпратен от Исус Христос, за да помогне на монахините. Стълбата била провъзгласена за чудо и станала обект на поклонничество. Има три мистерии в този случай, казва говорителят на капелата. Първата е, че и досега не е разкрита самоличността на дърводелеца. Втората мистерия – всички архитекти, инженери, учени не могат да разберат как стълбата стои изправена без никаква централна подпора. И третата мистерия – откъде е взето дървото за стълбата? В целия район наоколо няма такива дървета. Има още един детайл, който усилва мисълта за чудо – стълбата има точно 33 стъпала, колкото годините на Исус Христос.

През 2000 година в „Църковен вестник” излезе цяла серия статии относно нездравите есхатологически настроения, които битуват сред съвременните християни. Новият век наближаваше и това даде нови идеи и възможности на представители на зилотите да объркват паството на БПЦ, натрапвайки му нови страхове и фобии. Само от средите на т.нар. „Старокалендарна църква” излязоха повече от дузина книги и брошури с различни „потресаващи разкрития” за световни конспирации, предвещаващи края на света. Поради липса на достатъчно бдителност сред енорийските свещеници, голяма част от тази съмнителна книжнина проникна и в каноничните православни храмове, като с това стана повод за съблазън на много християни. Междувременно в Православните сестри църкви положението не беше по-различно. В Гърция течеше остър дебат относно новите европейски документи, а в Русия се спореше за индивидуалния данъчен номер (в съкращение на руски ИНН - б.а.). Последното се беше превърнало в проблем заради наличието на баркод във формуляра за индивидуална данъчна регистрация на руските граждани. Независимо от опроверженията, че това е единствено търговският номер на бланката хартия, от цяла Русия се надигнаха гръмовни предупреждения, че който получи данъчен номер, приема числото на Звяра, че настъпва време православните християни да бягат от големите градове, че данъчната регистрация заменя името на човека с уникален номер, което „обезсилвало” светото Кръщение. За един българин последната теза може да звучи нелепо - в нашата малка страна единният граждански номер е въведен от десетки години, но в Русия това се превърна в толкова сериозен проблем, че през януари 2001 г. по лична молба на патриарх Алексий II руското правителство се съгласи да промени процедурата по данъчна регистрация. Уви, този реверанс на държавата не само че не ликвидира, а дори засили споровете. Чуха се дори гласове като „не посещавайте храмовете в Москва с изключение на еди кой си, защото Руската православна църква вече има данъчна регистрация и е приела числото на Звяра”. През февруари 2001 г. в Троицко-Сергиевата лавра се състоя седмото разширено заседание на Богословската комисия на РПЦ. В документите от заседанието, утвърдени от Светия Синод на РПЦ, се напомня, че според светоотеческото предание, под печат на Антихриста се разбира знак, закрепящ съзнателното отричане от Христа. „Приемането или неприемането на индивидуални номера в никакъв случай не е изповядване на вярата или греховно деяние.” Цитира се също окръжното послание на Светия Синод на Еладската църква от 1998 година, което изразява същото становище. Уви, дори решението на Богословската комисия, взето с участието на архиереи от четири различни страни, с отчитане на мнението на уважаваните руски старци о. Йоан (Крестянкин), о. Николай (Гурянов), о. Кирил (Павлов), както и на наместници и духовници от ставропигиалните манастири, не усмири „ревнителите не по разум”. По думите на стареца Йоан, в този момент не става дума вече за богословски спор, а за много добре организирана атака срещу Православната църква. Ако това е вярно, проблемът е важен не само за Русия, защото подобна бомба със закъснител може да избухне във всяка друга Поместна православна църква. Затова добрата информираност на православните християни по въпросите за последните времена и за числото на Звяра е много важна. Откъде идват страховете? Кой внася объркване? Как е възможно това да става в Православната църква, която е „стълб и крепило на истината”? (1Тим. 3:16) Изводите в настоящата публикация може да звучат изненадващо за мнозина, защото тя дава доста неочакван отговор на разглежданите въпроси: в голяма част от случаите спекулациите за последните времена водят началото си от съвсем конкретни сектантски среди в САЩ. Ултраправославните зилоти, които имат претенции, че са най-големите поборници за чистота на Православието, без сами да осъзнават, стават проводници на протестантски заблуди и страхове сред православните вярващи. За християнина Второто идване на Иисус Христос винаги е било радостно очакване - човешката история неминуемо ще поднесе трудни времена за Христовата църква, но в крайна сметка ще победи не злото, не Звярът, а ще победи Агнецът, ще победи Христос. „Амин, да, дойди, Господи Иисусе!” (Откр. 22:20) Тази истина, макар и наглед съвсем проста, често е убягвала на мнозина. Опасността от апокрифен прочит на книгата „Откровение” е толкова голяма, че това е единствената книга от Новия Завет, която не се използва в богослужението. Едни от най-изкусителните и най-опасни примери на неправилен прочит на Апокалипсиса са апокрифните разкази за Антихриста. В тях вниманието е съсредоточено изцяло върху злите сили. Бог се описва като нещо много далечно, сякаш е престанал да се интересува от хората, да ги слуша, да отговаря на техните молитви. Подобни усещания са много опасни, защото са на една крачка от езическия светоглед. Ние знаем, че и в най-тъмните дни Християнската църква ще продължава да съществува, а Божията благодат да действа. „Страха же нашего не убоимся, ниже смутимся, яко с нами Бог...” Старецът Паисий от Света Гора винаги е внимавал да не говори на хората за Антихриста, защото „те само това чакат, за да се изпълнят с притеснение и страх. А тези неща не водят към Христа”. По думите на св. Тихон Задонски: „Защо ми трябва да се страхувам от друго, освен от Бог? Да се боим, братя, от Бога, за да не се боим от нищо и от никого... Бог е всичко и всичко освен Бог е нищо: и злобата на всички дяволи и зли хора е нищо. Окаян и беден е този, който не се страхува от Бога, защото той от всичко се страхува...” Когато старецът Амвросий Оптински някога бил попитан как да се разпознават предсказания, които не са пратени по силата на Божията благодат, отговорът му бил: „Отличително свойство на вражеските предсказания е това, че те винаги са мрачни, глупави, винаги предричат само нещастия и винаги носят само едно - смущение в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по внушение на Светия Дух, то дори и да предупреждават понякога за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата.” Този критерий, даден ни от великия Оптински старец, отсява апокрифните истории в почти всички случаи. За съжаление получаваме тези предсказания силно пречупени, а първоизточникът им отдавна е забравен. Както описва благочестивият митрополит Вениамин (Федченков), „причината за подобни явления лежи в душата човешка... тя винаги се съблазнява от всичко тайнствено, необикновено, свръхестествено, а особено от страшното. При това се проявява лъжовна „ревност” към Бога... Това е отдавна известно в духовния живот. Но периодически подобни явления започват да излизат навън като изригване на вулкан. Обикновено това е свързано с различни политически сътресения, катастрофи, войни, притеснения...Необходимо е да се борим с тази духовна язва. Самият апостол Павел е започнал тази борба - написал е цялото Второ послание до Солуняните (а отчасти и първото), където ни забранява да вярваме в „дух, или слово, или послание” (2 Сол. 2:2). Независимо от това подобни движения са възниквали в историята отново и отново. И даже великите стълбове на Църквата са грешали в назначаването на сроковете за „край на вселената”. Да, понякога дори и светите отци са бъркали и както пише св. Марк Ефески - „Каква нужда би имало от Вселенските събори, ако всеки от учителите не би могъл в нищо да отстъпи от истината”. Сектантът на свой ред предпочита да обърне целия свят наопаки, отколкото да допусне, че е казал неистина. Така в сектантските среди започват да се раждат и разпространяват хиляди измислици. Уви, там, където Преданието и разумът не съществуват като коректив, въображението е оставено да вилнее... В поредица от статии ще разгледаме само сектантските апокалиптични измислици, за които имаме сигурна информация, че вече са проникнали и в България.