Моите форумни теми

Дневникът на един оцеляващ (Ден 1) Здраевейте, пиша в този дневник, защото не знам колко дълго ще оцелея. Също това ще бъде нещо като послание към човекът, който чете това в момента. Аз съм Иван на 15 години и съм от едно малко забравено градче на име Разград, което наскоро се прочу с футболният си отбор. Аз живея с моята майка Силвия. Баща ми Дамян, който е все по чужбина не се застоява в нас. Преди и няма и месец аз и моята най-добра приятелка Миглена, която живее с майка си Пламена и баща си Румен, който също работи някъде по чужбина. Та преди няма и месец заедно с Мегито решихме да запишем нашите майки за една екскурзия до Дубай за 7 дни. Работата беше такава, че искахме това да бъде изненада за тях и затова дадохме моят телефонен номер. За щастие те искаха и един резервен номер и дадохме този на Мегито. Един ден някъде около 10:30 сутринта мама ми се обади и ми каза че чичо Камен, който е ловджия искал да ме научи как се стреля добре с оръжие, ако случайно ми се наложило да съм знаел. Първоначално аз твърдо протестирах, че не искам но накрая се примирих и се съгласих да отидем. Мама ми поясни, че той ще ми се обади, за да сляза когато е под нас. Приготвих се аз и той ми звънна като каза да слизам. Слязох си аз и след 1 час пътуване стигнахме до едно изпостяло и забравено от хората място, което той и неговите приятели наричали "Стрелбището". Там те се учили да стрелят за първи път с оръжие. Чичо Камен ми обясни, че едно време това място било едно от най-добрите и харесвани от приятелите на баща му място, където срещу скромната цена от 10 лева можело да стреляш с оръжие, и който оцелил и счупил всички бутилки печелел награда Едно кебабче с лимоната и една филия хляб. Естествено чичо Камен се опитал и успял, та затова искал и аз да мога да счупя бутилките. Само че сега наградата нямало да бъде кебабче с лимоната и филия хляб ами една игра, която исках за игровата си конзола. Това ме нахъса още повече от преди и аз решх че ще го направя. В началото той ми направи един лек туториал или на чист български урок как се използва и стреля с пистолет. Как се презарежда как се слагат заглушители и такива работи. . . явно докато съм стрелял телефонът ми е звънял няколко пъти. Отворих аз, за да видя кой ми е звънял и се оказа че това е била Миглена, която явно иска нещо. Телефонът ми отново звъни. Аз вдигам и отсреща чух само някакви викове. - Спечелихме! Майките ще ходят в Дубай! - Супер! - останах без думи. Кога трябва да заминават? - Ами днес! - отвърна ми тя с малко съжаление. - Супер! Ами ти сега какво ще правиш, докато майките ги няма? - Ами нищо мисля да си рисувам, да си рисувам на един бял тапет всъщност да му придам малко цвят и свефест. - Аха. Ами аз имам по-добра идея, докато майките ги няма ти. . . да си приготвиш багажа, и да дойдеш в нас с преспиване за няколко дена? Какво ще кажеш? - Ами. . . не знам. Ще си помисля. . . - мисля че тогава се колебаеше нещо, но в крайна сметка я накарах и тя се съгласи. - Ами майките? Какво ще им кажем? Хвърляйте всичко отивайтев Дубай! - М. . . за това не бяхме помислили. - Ами ти звънни на моята майка аз ще звънна на твоята и ще им обясним какво се случва. В крайна сметка се съгласихме и така и стана. След това продължих със стрелбата, но чесно казано не стана от първия път. Опитах се няколко пъти, докато най-накрая успях. След разговора сякаш не помня кога сме пътували до дома с чичо. Той ми отвори вратата, като ме попита дали чакам втора покана. Аз излязох от автомобила му и се качих в нас. Малко по-късно си напълних чаша с вода и, и сложих, мисля че бяха три или четири бучки лед, защото водатата зимата е студена, а пък лятото е топла. Та както и да е. . . това да беше пролема. В един момент някъде около 13:45 мама се появи, приготви си багажа, обади се на майката на Мегито и заминаха с автобуса към Варна, защото там е летището, за което ще заминават към Дубай. След отпътуването им аз се обадих на Меги. - Ало Меги бе айде взимай сака и да идваш. - казах и аз - Оф ами не знам може и да не идвам, защото. . . и без друго. . . . не ми се идва у вас. . . - каза ми тя - Ами добре! Ако искаш ела пък ако не искаш. . ! - тогава се ядосах много - Ами добре, бе ама хайде да излезем да се разходим. - Оф. . . не знам ще си помисля! - Хайде стига си се сърил де! - ми го каза ядосано - Ами добре ще дойда хайде ти се облечи и кажи, като си готова, за да дойда. - Ами добре.