Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни теми
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни теми

АнонименНе знам кой съм, объркан съм
bЧувствам се объркан, на моменти искам да пиша, просто да пиша, мисля че имам много за казване, но в крайна сметка това не е така. Дори сега - почнах да пиша, мислейки, че мога да напиша много, а вече не знам какво да пиша. Наистина съм объркан. Понякога просто искам да се трудя, да успея, после се замислям дали си заслужава? Моментите, когато съм най-добър в нещо са моменти на гордост и изпълват цялото ми същество. Дори си мисля, че съм роден да съм първи и да водя хората, но после се замислям, че всъщност харесвам победата и първите места, но не заради славата, просто ме кара да се чувствам добре. Това ме навежда на мисълта, че аз всъщност искам да съм него, "човека в сянка", който дърпа конците, използва останалите за постигане на целите си, било то добри или не чак толкова, не искам да съм този, когото да мразят или този, на когото да благодарят. Поне така си мисля, може би просто защото не съм вкусил властта? Не съм се опиянил от нея? Не, всъщност не мисля, че нещо може да промени позицията ми, не мисля, че има нещо толкова силно, което да ме разтърси из основи, да ме превърне в някого, когото не съм, да ме превърне в човек от тези, от които се отвращавам.. Имам мечти, по-скоро бих ги нарекъл сънища и фантазии, може би гледам прекалено много филми, като Батман и прочие, да бъда героя, който спасява хората, който се бие с лошите, но не бих казал, че това е това, което искам. Защо ли? Защото не харесвам хората, поне повечето, хората са гадни същества, които се бъркат във всичко. Както Кърт Кобейн е казал ".. срамувам се да се наричам човек..", но аз, както казах вече, не мразя всички хора, има прекрасни хора, хора изпълнени с големи мечти, амбициозни хора, които дават всичко от себе си и малко отгоре. Има хора, които не успяват да постигнат това, което искат, честно казано според мен тези хора не са го искали толкова много, виждали са и други перспективи и са позволили мечтата им да избледнее, да бъде стъпкана. Какво всъщност е една мечта и как тя може да избледнее, това означали, че тя въобще е била мечта или просто перспектива? Може би, а може би ние просто порастваме, придобиваме нови знания.. придобиваме опит и той започва да ни тежи и да ни поставя препятствия, но не осъзнаваме, че опитът ни тежи, мислим си, че това са мечтите ни и просто ги пускаме да си отлетят, жалкото е, че това се случва и когато сме много близко до успеха. Искаш да бъдеш лекар, политик, готвач? Можеш да бъдеш когото и каквото искаш, стига наистина да го желаеш? Не е ли така? Ако този проблясък, тази идея, мисъл, наречете го, както искате, изпълва дробовете ни всеки път, когато вдишаме, ако тече във вените ни, ако това е нещото, което ни дава енергията да живеем, не нямам предвид физически, а психически, защото мъртъв психически е по-лошо отколкото мъртъв психически, човек загубил волята си за живот е по-мъртъв и от мъртвия, падналия за свобода войник или невинния убит в престрелка. Кое ни държи живи? Всъщност мисля, колкото и да си противореча, че това не са мечтите ни, да точно това имам предвид, ще го нарека желание за живот. Има толкова много хора, имам предвид почти всеки дишащ човек на малката ни планета, които искат да живеят - с цел или без, те просто живеят, това е то, желанието за живот. Колкото и да ни боли, колкото и наранени, предадени, изиграни, направени на смях, малко са тези, които всъщност искат да се разделят с живота, които са способни наистина да посегнат на себе си, тези хора са изгубили желанието си за живот, а това желание е същински копнеж, колкото и горчиво да бъде, пак има своята сладост, колкото и да мразим живота искаме да живеем. Трудно е, но нищо не е лесно, освен лесните жени може би и да "управляваш" някоя държава, като България. Желанието за живот, всеки човек се ражда в него и то не напуска почти никого, като аура, която обхваща цялата Земя. Тази аура обхваща човек и пуска своите семки в него.. стана късно, а трябва да пиша и есе.. 01:00 27.02.2014 - От един деветокласник../b