Моите форумни теми

Преди време имаше един човек, който ми беше като баща (Ерто се казваше), живяхме заедно и година по-късно си тръгна от живота ни. Останаха само красиви спомени и едно непрестанно чакане да се върне - въвлече ни в неприятности, но въпреки това го обичахме. Тази нощ сънувах как е светло вкъщи, сама съм, на компютъра, вечер е и чакам майка ми да се прибере от работа. Има познати в една от стаите ми и си говорим. По едно време чувам асансьорната врата да се отваря и решавам да погледна през шпионката кой е. Виждам майка си с готвещ се още някой да излезе от асансьора, а тя е тъжна и говори нещо. Отворих вратата и видях майка си плачеща, питах я какво е станало - тя не ми отвърща нищо, излизам леко напред от външната ни врата в посока асансьора и виждам 4ма души да излизат - първо Ерто (който ми беше като баща и все го чакам да се прибере) - мръсен, мазен, пиян; след него най-добрия му приятел (който в живота също много проблеми ни създаде) и още 2ма души, които познавам (но реално в живота не мога да се сетя дали ги познавам, даже и лицата им не помня, но в съня знам, че ги познавам) и се запътват да влезнат вкъщи. Аз - радостна тръгвам да прегръщам Ерто, от щастие, че се е върнал най-после и в този момент майка ми, ревяща, ми казва нещо от сорта да не се радвам толкова а да погледна, кой още е в асансьора. Поглеждам аз - виждам един посинял труп на висок и слаб човек над средната възраст, с бомбе на главата, лежеше в асансьора и подпираше вратата на асансьора отворена. Аз изпаднах в паника и ги попитах какво е станало. Майка ми ми даде едно шишенце подобно на шише от спирт, с напоено парцалче отгоре му и ми каза, че са го убили горкия човек. Аз ги поглеждам и те почват да се оправдават, че са се опитвали да направят експеримент - ако бил успешен са щели да спечелят много пари. Те влезнаха в апартамента ни и легнала да спят, защото изглежда бяха уморени. Майка ми каза: \"Господи, какви зли деяния съм правила в миналия си живот и това продължение на наказанието ти ли е или тепърва началото?!\". Аз я успокоих, въпреки, че и аз бях в паника. Знаехме, че ни въвличат и нас в техния грях. Слязохме по стълбите с майка ми и излязохме от сградата да изпушим по цигара и да обмислим случилото се. Тогава на мен ми хрумна идеята да оставим трупа, както си е и на сутринта излизайки за работа и училище, да се направим, че го виждаме за пръв път и да се обадим на полицията. Майка ми се позамисли, огледа се и видя един човек на мрачната улица. Отиде към него и го помоли за огънче, след което го попита дали наоколо знае да има инспектор или изследовател и човекът очтиво ѝ посочи офиса на такива. Майка ми благодари на човека, а той очевидно беше от нашия вход и когато се доближи до мен, видях, че е с някаква зеленикава униформа и много значки и медали бяха закачени на нея. Майка ми дойде до мен да си допушим цигарите, човекът влезе във входа и след малко се чу една музика - същия човек (с униформата) слизаше по стълбите свирейки на някакъв духов инструмент и излезна пак навън, а след него имаше млади хора, зачудени и замислени вървяха след него. След което се събудих. Поплаках доста, защото Ерто наистина го обичах, въпреки че се водеше измамник и ни използваше за пари и все го чаках да се върне - вече 2 години. Замислих се малко и някак съня ми ме отказа от желанието ми да се върне, а просто да остана с хубавия си спомен за него.