Моите форумни теми

Надя стоеше на прозореца в стаята си и наблюдаваше караницата между сестра си и баба си. Много пъти бяха ходели до стария мост но така и не разбра защо го правеха скришом.Какво толкова щеше да се случи?И защо беше тази забрана? -Не можеш да забраняваш? -Мога,това е моя дам със мийте правила. Йоана стисна ръце в юмрук и изтича на улицата,тръгвайки в незнайна посока. Забраната да ходят на стария мост,беше заради един инцидент. Надя едва беше навършила три,а Йона на осем,тръгнали на разходка с баща им и решили да минат през моста,незнайно как малката сестра паднала през него в мътните води на канала. Баща им скочил веднага след нея,Надя не помнела,а Йоана не знаела какво точно се било случило там долу но от този момент на лявото рамо на малката сестра имало синка във формата на ръка,дали от силното стискането на баща им или нещо друго но той бил силно изплашен. Не след дълго той получил инфаркт и починал ,от тогава баба им се грижела за тях и поставила забрана да ходят на моста. Разстроен от скандала Надя легна на леглото и прегърна любимото си плюшено мече. Момичето отвори бавно очи,отдавна се бе стъмнило,погледна часовника на нощното шкафче който показваше 9.30. Никой не беше влизал в стаята и за да я събуди за вечеря,надигна се от леглото и стъпи на пода но вместо на него краката и докоснаха тиня и изгнила папрат. За миг Надя се озова на сред мрачно блато. -Сигурно сънувам ,,Надя'' Чу се нежен женски глас да казва името и. -Какво?Кой е там? Почти извика тя и нагази в тинята. ,,Моето малко момиче,колко си пораснал'' От тинята се появи жена с раздърпани дрехи,изгнила кожа и окапала коса,Надя се изплаши и отстъпи назад,когато привидението протегна ръка към нея тя побягна,спъвайки се в изгнили клони и тиня момичето усещаше,че ужасното привидение я настига. То я приближи и хвана за рамото. -Не Извика тя. Цялата трепереща и със бясно блъскащо сърце от страх,Надя се превъртя в леглото и падна от него,тогава в стаята влезе баба и. -Добре ли си миличка? Попита тя притеснено. -Да,бабо. Отвърна Надя и погледна стъпалата си с почуда щом видя,че са мръсни,целите в кал и клечки и побърза да ги скрие с одеялото. -Сигурна ли си? -Всичко е наред,Йоана върна ли се? -Да,седи на масата и се цупи,дойдох да те извикам за вечеря. Надя поклати глава в знак на съгласие,не изчака баба си да затвори вратата и се изправи,отиде до огледалото и погледна рамото си,беше в синини дори можеше да се отличи длан. -Не може да бъде. Възкликна тя и вдигна блузата си ,,Може в съня си да съм се наранила""Помисли си тя ,,А ми краката ми?'' Изгони налудничавата мисъл която се зараждаше в главата и за легендата и изми краката си и слезе на вечеря. Йоана все още беше сърдита и ровеше в купата със салата. -Разходката не те ли успокои? Попита сестра и но тя все така мълчеше сърдито. -Остави я,сестра ти още ми се сърди за мъмренето одеве. Намеси се баба им и постави тавата със руло ,,Стефани" на масата,Йоана изсумтя сърдито и стана. -Не съм гладна. -Млада госпожице върни се веднага. Извика възрастната жена и удари по масата с юмрук,но младото момиче не се подчини на заповедта и се скри зад ъгъла на вратата,след това се чу трясъка на външната врата. -Бабо... -Остави я,нека да вечеряме. Нора подаде чинията си за да и сипят вечеря но мисълта и беше другаде.Скандала.Забраната.Сънят и онова в него. „Ако мама беше тук'' Помисли си тя. Румяна,майка та на двете момичета беше починала на втория ден от раждането на Надя,и двете сестри не помнеха майка си,докато баща им бил жив той постоянна разказвал за нея,но разказите секнали щом той починал,а баба им не желаела да споменава жената родила внучките им. ,,Но защо?''

"Преди много, много време живеела една много хубава девойка, наричала се Елена и всеки един мъж,без значение дали бил млад или стар бил омаян от нейната красота и грация,а щом запеела всички се омайвали от ангелският и глас. Но Елена имала очи и сърце само за един момък,нейния годеник Георги,въпреки това жените от селото я ненавиждали и една вечер с викове "Вещица" я извлекли от домът и,Георги се опитвал да и помогне но бясната тълпа го изтласкала. Завързали девойката за едно дърво,обиколили го със суха слама и я запалили,Елена викала и плачела но всички който и се възхищава ли само стоя ли и гледали. -Моля ви...помогнете -Изгори...Вещице. Извикала една жена. Докато изгаряла невинността и тялото и умрели,а омразата,мъката и злобата завладели душата и. -Направихте грешка и всички до последния наследник ще плащате за нея. Елена изрекла и последните си думи,а огъня я погълнал цялата..." -Това ли наричаш страшна история? Попитала Надя. -Това е само една легенда,а не роман на Стивън Кинг. Отвърнала Йоанна и станала от ръба на моста. -Какво станало по нататък? -Ами всяка година на датата в която Елена е изгорена,проклятието застига един от наследниците,но на кръглата годишнина тя ще се надигне и ще си отмъсти на селото. -Ето тук ме накара да настръхна. Йоанна се усмихна и прегърна малката си сестра. -Хайде дребен да се прибираме. Йоанна и Надя бяха от род който имаше дълбоки корени в селото,всички знаеха историята им,били земеделци и осигурявали работа на хората. Но родът пазел една ужасна тайна и скоро всичко щеше да се разкрие.