Той ме преследва цял час

Какво ли е, да бягаш поне час от някого, докато те преследва?

Е, дълга история, но се случи, все пак. Миналата година през лятото. Началото на Август месец. Бях в Българово на село. Беше около шест часа следобед. Излизах от вкъщи, за да си купя някакъв сладолед, беше ми много горещо.

Взех си сладолед Нирвана и тъкмо се връщах към къщи, когато до оградата видях някакъв човек, облечен в дрипи, който ме гледаше странно и явно нещо искаше от мен..
Той направи няколко крачки и аз разбрах, че е време да действам. Побягнах надолу по улицата. Тичах с все сили, но той бе доста бърз. Продължих по една пътека и навлязох в гората.

Измежду храстите и дърветата, не се виждах много. Застанах зад едно дебело дърво, до него имаше храсти. Приклекнах, за да не ме види. Чувах стъпките му наоколо.
Приближаваше се все по-близо, нямаше какво да направя..
Изчаках удобен момент, когато не е наблизо и излязох от храстите набързо и пак побягнах.

Той ме видя и се втурна след мен. В един момент тръгнах в съвсем различна посока и бягах в кръг за да го объркам.. Скоро стигнах към къщи, влязох, заключих входната врата, която е в двора. Заключих и вътрешната и се прибрах. Такъв страх рядко съм изпитвал.. Неописуемо е..