Върколакът

Беше един обикновен ден. Разхождах се сам в гората, когато разбрах, че съм изгубил пътя. Изведнъж започна да настъпва мрак. Телефонът ми нямаше обхват и джипиесът ми не работеше.

Нямаше никакъв начин за връщане, освен да ме води инстинктът. Чу се виене, помислих, че са вълци. Започнах да бягам и ме побиха тръпки. Чух нещо да мърда в храстите. Чувствах, че не съм в безопасност и знаех, че нещо ме преследва, но не смеех да се обърна.

Нощта настъпи. Седнах под едно дърво и изгубих всякаква надежда да се върна. Легнах си и заспах. Вечерта се чу силен звук и ме събуди.

Огледах се, но не видях никого. Звука се повтори и когато отворих очи, пред мен мина вълк. Стреснах се, но не обърнах особено внимание. Изведнъж върху мен скочи нещо. Отворих очи- това беше върколак.

Той имаше остри нокти, зъбите му бяха огромни и очите му ме гледаха с омраза. Беше готов да ме убие, но в този момент баща ми дойде и наръга чудовището с нож, то се уплаши и побягна. Прибрах се у дома, щастлив, че съм оцелял.