Sanovnik.bg»Споделени Истории»Сънища»Сънувах, че съм на странна експедиция

Сънувах, че съм на странна експедиция

редакция:
Сънувах, че съм на странна експедиция
Сънувах някаква експедиция или нещо такова.
Там имаше едни учени и обикновенни хора - около 8 човека общо. Откриха някакви замразени като кутии в някаква лаборатория - изоставена.

Говореха, че в тези "кутии" имало някакво ДНК-а, органи и кръв на някакви престъпници и т. н.

Една от тях сложи в уреда за размразяване една кутия, а после не каза на другите. Появи се някаква сфера.
Беше голяма долу - горе колкото портокал, нормален размер и беше с бяло очертание, а ядрото и бяло, но малко и едва видимо.

После всички започнаха да повръщат кръв и да измират .
Няколко младежа май 2 - 3 се превърнаха в нещо като зомби .
Започнаха да се тресат и повръщат кръв. После жената - лекар мисля, че беше, която беше сложила кутията, се съвзе.

Когато се беше появила сферата тя я описа какво вижда и за секунда припадна. Като се съвзе почна да се опитва да избяга, но еднин мъж зомби я дебнеше и следеше и се опитваше да я ухапе.

Тя се кри и изведнъж - вече аз бях на нейно място и зомбито търсеше мен! По улиците зомбитата се преструваха на хора и караха хората да протестират за някакви права и свободи.

Крих се и то къде ли не и успях да се измъкна, но после то някак си ме откри. Опитах се да избягам, но ме хвана и аха да ме ухапе - аз го напръсках с вода от р. Дунав ( не знам защо от там, просто ми се каза така от някъде ), и го посипах със сол - от къде я взех и аз не разбрах.

Както и кой ми каза "рецептата", с водата и солта.
После наръсих всички с вода и сол и се оправиха - зомбитата станаха хора.

Качихме се в самолета за да се приберем и тогава видях докторката, която бе пуснала сферата. Беше облечена като лека жена - облекло, което тя не би облякла никога. ( не знам от къде знаех това ), тя ме заговори - беше странна, но дружелюбна.

Поиска да седне до мен, аз се престорих на съгласна и когато се приближи я залях с вода от Дунава и щипка сол хвърлих по нея. Тя изпищя, а после се запали и изчезна.
Прибрахме се всички по домовете си.

Наистина шантаво, нали ? Ама ми изкара акъла от началото .
Е, все пак е сън.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Тази история още не е коментирана. Бъди първият, който ще остави отзив към историята:Анонимни