Тайнствен приятел

Здравейте. Наскоро сънувах няколко съня, които бяха много емоционални за мен. Не ми се искаше да правя отделна тема за всеки, защото ми се струваше, че е излишно. Надявам се, че няма проблем. Много ще се радвам, ако кажете мнението си и как ги тълкувате вие.

Ето ги и въпросните сънища:

1. Сънувах, че живея в Средновековието, заедно с брат си в една много малка стаичка. Сцената която сънувах беше, че брат ми се прибира от работа и е много уморен, а на следващият ден не можеше да стане от леглото, но въпреки това се опитваше да стане като повтаряше постоянно, че трябва да отиде на работа. Тогава предложих аз да отида вместо него и в този момент се събудих. Много ясно си спомням лицето на "брат ми" от сънят нямаше нищо общо с истинският ми брат.

2.Тайнствен приятел(роднина)

Аз и моите приятели бяхме отишли в моето село. Когато стигнахме до моята къща видяхме, че в двора има работници, които бяха седнали да си почиват, а на вратата на къщата стоеше мъж и ни гледаше. Не познавах този човек в реалният живот, но въпреки това той не ми изглеждаше като непознат.

Имах усещането, че го познавам, че просто не сме се виждали много отдвана. Той стоеше от вътрешната страна на прага, не излезе навън, за да ни посрешне. Аз се приближих към вратата на къщата и той разпери ръце за прегръдка.

Аз бързо прекрачих прага и го прегърнах. Не мога да упиша точно чувството което изпитах когато с него се прегърнахме, но със сигърност то беше мноог приятно и успокояващо. После влязахме вътре в къщата, отидохме в кухнята на долният етаж и започнхаме да говорим.

Не помня какъв беше разговора, но по едно време аз реших, че трябва вече да тръгвам, но мъжът не ме пускаше. Не че искаше да остана завинаги, но не искаше да тръгвам толкова скоро.

Обаче тогава един от приятелите ми се появи на прозореца и твърдо заяви, че трябва вече да тръгваме и аз тръгнах. Мъжът отново не излезе от къщата, а ме изпрати само до вратата и ми помаха.

3.Сън от друго време

Водеше се война между два народа. Не помня между кой, но дрехите бяха страни. Хората бяха с брони, носеха мечове и яздиха коне. Аз бях момиче, но бях и воиник.Бяхме пленили вражески войник и аз трябваше да стоя с него.

По някаква причина исках да се сприятеля с него, затова му предложих ягоди и му казах " Видя ли ние не сме толкова страшни и ужасни". Той ми се усмихна и изяде ягодата. Това беше първата част.

Командирът на нашата армия беше болен, но не от някаква моментна болест, а от нещо, което имаше по рождения и почти през цялото време беше на легло. Аз и едно момче бяхме негови много близки приятели и водехме войската от негово име.

Във втората част от сънят аз и другото момче стояхме до леглото му и му докладвахме какво е станало. Той изглеждаше много изтощен и блед и предизвика съжаление в мен. Другото момче с мен каза нещо за да успокои болният.

А този на леглото ни се скара, че сме се държали много официално, сякаш сме били непознати, държали сме се както подчинени с техният командир. Каза да спрем да се държим така, защото все пак сме били приятели. Тогава ние сме отпуснахме и започнахме да се държим нормално.

4.Писма

Някой много често ми оставаше писма на терасата на моят дом. Писмата винаги бяха оставени под кошничката за штипки. Бяха от момче с красив почерк. Буквите изглеждаха така сякаш са изрисувани. Не помня какво пишеше в писмата, нито знаех кое е момчето което ми ги изпращаше.

Обаче автора им никога не се подписваше със своето име или с думи, а винаги с рисунка на цвете, затова в сънят си го нареках " flower boy". В последното писмо, което получих той ми беше написъл някакво стихотворение и беше нарисувал свои портрет.

5.Запознанство

Бях заспала на работното си място и някаква котка ме събуди. Станах и тръгнах да гоня въпросната котка. Така се качих на вторият етаж на сградата, където работя и се провесих през прозореца в опит да хвана животинчето.

Само че като вдигнах глава и погледнах към отсрещната страна се изненадах, защото там не беше офиса, който е там по принцип, а имаше магазинче или заведение не можех да прициня точно, но имаше масички. На една от тези масикча стоеше жена с по-младо момче.

Не можеше да се каже, че момчето е красиво, но беше симпатично с къса тъмно руса коса и обло лице, а очите му изглеждаха много умурени, сякаш му се спеше.

Изглеждаше по-малък от мен. Жената хвана котката, която гонех и се провикна към мен нещо. Аз и благодрих и тя ме попита дали искам да се запозная със синът и, сочейки момчето с нея. Аз се съгласих и помахах на момчето с усмивка на лицето ми, то ми помаха колебливо и се усмихна слабо, срамежливо.