Разговор с мъртвец на погребение

Сънувам, че с братовчед си сме в автобус на път да посетим нашата леля. Търсехме къщата й(в реалния живот аз найстина незнам добре пътят към домът й тъй като не я посещавам често).

Намерихме домът й, влезнах ме и в същото време разбрахме, че е починала. Една врата в къщата й се открехна и видях портрет на жена-леля ми тя изглеждаше над 40 до 50г(в реалния живот леля ми е над 60)млада и красива.

Братовчед ми каза "не дишай, мирише ужасно", но аз не усетих неприятна миризма. Озовах се в друга стая от къщата й беше като голяма баня и там къпеха тялото й. Седнах на пода пред трупа й и започнах да плача и да й разказвам какво съм искала да постигна в живота и как не съм го направила.

Думите ми бяха от дълбините на сърцето ми, бях толкова разочарована и й казах "Аз толкова много исках да ви сдобря с брат ти и сестрите ти, а ти си замина"(В реалния живот те наистина не се погаждат добре).

Сложиха тялото й в някъкъв съндък-ковчег, но той беше малък за нейния размер. Спомням си тя беше млада в сънят ми(сега си мисля да не би това да е била майка ми защото тя почина на около тази възраст, а аз я помня млада).

В този момент чух "време е душата й да ви напусне от този дом". Озовах се в коридора на къщата й и душата й започна да се бори, не искаше да си "тръгва"защото думите ми я бяха трогнали до безкрай. Виждах една невидима огромна сила, тряскаха се врати, бореше се, но трябваше да тръгва.

Усетих тази невидима сила върху себе си. Тя искаше да ме вземе с нея за да не се измъчвам така, но аз и казах "Аз трябва да остана". И тя си "замина". Усетих в съня си толкова любов и съжаление към мен от "духът"й.

В реалния живот тя е жива! Не мога да разтълкувам сънят си защото не знам как да го тълкувам.