Когато любим човек почине

Преди година почина моята баба, с която имахме много дълбока връзка. Странно ми беше, че я сънува само 2-3 пъти, а баща ми, с който не бяхме така близки го сънувах почти всяка нощ - той почина 2 г. преди нея.

И изведнъж един следобед както си спях и сънувах нещо което дори не помня. Чух съвсем ясно гласът й да ме вика по име и да пита къде съм. Моментално скочих с мисълта " как можах да забравя, днес е рожденният й ден".

Тотално бях изключила, работех в чужбина, и бях скапана, не знаех нито кой ден е, нито коя дата, просто ми беше все тая. Аз, която съм и признателна за толкова много неща, обичам я повече от живота си, БЯХ ЗАБРАВИЛА.

А тя милата ми баба, която отдаде живота си за мен и брат ми след смърта на мама, че и преди това, ме търсеше без да се сърди и ме откри макар и в съня ми.

Искам да кажа на всички : не забравяйте любимите хора когато си отидат от този свят, те ви пазят и обичат макар и от друго място. И не се плашете, ако усетите присъствието им или ги сънувате.

Аз бих дала всихко за да я сънувам или да я усетя до себе си. Тук чета колко много хора се страхуват такива изживявания, аз пък ги искам - ама няма.

Ако някой може да ми каже защо, ще съм му признателна.