Катастрофа на сън

Един слънчев ден Гошко беше пред квартирата ми и ме извика. Аз излезнах и му казах здравей, а той ме целуна и ми каза да отида с него за час-два.

Качих се в колата и тръгнахме, но по едно време ми се доспа и заспах. Минаха се 10 минути и той ме събуди. Аз го питам къде сме и ми отговаря, че не знае.

Много се ядосах, а той извади пистолет и излезна навън и ми каза, че ще се самоубие и че точно затова е искал да си говорим.

Казах му да не прави глупости, но той не. Започнах да крещя силно да не го прави и пак ми отрича. Аз му казах, че се държи като молко дете на 10 години.

Взех му пистолета и го хварлих надалеч. Накарах го да се качи в колата, а аз да карам. Гошко ме послуша и се качи, след това и аз се качих.

После потеглихме и не знам какво стана и катастрофирахме, заради мен. Мисля че май карах тогава с 120 km/h. После се озовахме в някаква болница, но аз бях сама в една стая а той в друга.

Не можех да си обясня как така ми нямаше съвсем нищо. Имах само една малка драскотина от лявата страна на бузата.

Мина се един ден и трябваше да ме изпишат. Дойде брат ми, с който се бяхме скарали преди всичко това. Аз поисках да видя как е Гошко и отидох при него.

Той беше много по - зле от мен и започнах да плача и ми каза да не се притеснявам и че ще се оправи.

После се обадих на мама да ми изпрати билет за Кипър да отида при нея. После се оказвам при мама и мойте приятели са там и ми казват, че всичко ще се оправи.

После отиваме да си направя татуировка от дясната страна на стомаха и пиърсинг на веждата и носа от дясната страна и на езика.

По едно време като се прибрах, се обадих на брат ми Влади и му казах къде съм. И така ми завърши сънят