Anonimen
Новак
Анонимендобави форумната тема: На всяка цена-Прологпреди 9 годиниКазвам се Алис Грей. Момиче на 16 години с дълга кестенява коса,кафяви очи и бледа кожа. Майка ми е модел, а баща ми-адвокат. Хората си мислят,че тъй като семейството ми е богато,аз съм надута,превзета...Затова никой не искаше да ми е приятел.Така е от както станах 6 клас-приятелите ми ме зарязаха и от тогава съм сама.Но...Аз не съм такава за каквато ме мислеха.Напротив.Аз бях много стеснителна и неуверена в себе си.Но никой не ме разбираше.Колкото до родителите ми...От както се помня ги виждах много рядко- 4-5 пъти в месеца.През другото време бях сама...Много бих искала да споделя това което ме мъчи с мама,а с татко да правим забавни неща.Но както казах,виждах ги рядко и нямах тази възможност.Е,вярно е,че родителите ми ми изпращаха подаръци,но това не ми стигаше.Мечтаех да прекараме малко време заедно,като истинско семейство...
Но не можеше. Аз бях напълно сама.Никой не искаше да се сприятели с мен.Никой.Затова реших да сложа край на самотата,край на тъгата.Реших да си прережа вените,или на кратко-да се самоубия.Не всеки би го направил с такава лекота,но аз нямаше какво да губя.
Случи се на 21 април.
Часовете свършиха и аз тръгнах към вкъщи.Когато се прибрах,минах през кухнята и взех нож.Заключих се в стаята си.Свих се в един ъгъл,мислейки си как след няколко минути ще съм на едно по-добро място.Ами да!Тези мисли ме накараха да плача.Но не плачех от тъга,а от някакъв вид облекчение...
Тази история се върти в главата ми от доста време.Знам,че има допуснати грешки,но ако ви харесва ще продължа.