Anonimen
Новак
Анонимендобави форумната тема: Да помогнеш на непознат' + защо обикнах книгитепреди 9 годиниЗдравейте! Пише ви момиче на 12 г. Когато бях съвсем малка, още преди да се науча да чета и пиша, си измислях приказки и песнички с различни герои. Приказките, които ми четеше и разказваше мама преди сън навярно ми носеха известна доза вдъхновение. Когато се научих да чета започна период в, който в крайна сметка си заспивах с книжка в ръце . В 1ви клас срещнах една жена, която отвори очите ми още повече за книгите, явно се досещате, че това беше моята начална учителка. Обикнах литературата още повече и започнах да чета и повече книги. В 1ви клас получих и 1вия си телефон. Нямаше камера, нито интернет, още по-малко пък тъч-скрийн. Накратко - Нокиа с фенерче. Навярно знаете какво правех с това фенерче - завивах се презглава и четях книги с негова помощ, защото имах нещастието мама да ме кара да си лягам в 20:00 .Учението обаче ставаше все по-мъчително. Сивата реалност измени цветния свят на литературата. Започнах да чета все по-малко. Но за мое щастие тази година напреднах и си спечелих време за четене , да не говорим, че след 4 дни съм в коледна ваканция и ще съм още по-свободна .
Между другото наскоро имахме домашно по литература - съчинение на тема: ,,Да помогнеш на непознат". Ето го и моето писание, макар, че има малко разлики:
Всеки път щом отивам на английски чувам нежна мелодия - цигуларката отново свири виртуозно на своята цигулка. Хората се приближават и отминават сякаш скучната рутина затваря очите и ушите им за изкуството и те не могат да го достигнат и да се докоснат до него. Ние, минувачите рядко я забелязваме, когато стои там и свири, но винаги забелязваме, когато я няма-чуват се само шумът на колите и лаят на гладните бездомни животни. Обстановката е подтискаща и сякаш безсмислена. Но въпросната жена идва и заизвива с лъка си божествени мелодии. Доближавам се и пускам монета в калъфа на цигулката. Повдигам поглед и виждам в очите на възрастната жена детски пламъчета. И изведнъж ставам истински щастлива.
Написах своята история по-горе, за да Ви попитам дали някой припознава частица от себе си в него.
А темата като цяло публикувам за:
1. Мнение за разказчето - бих била доволна ако получа мнение от хора, които се занимават по-специално с литература, както и от обикновени читатели като мен
2. С какво да направя писанието ми по-добро
3. Моля, препоръчайте ми интересна книга, само да не е хорор :wink:
Благодаря за отделеното внимание и се извинявам за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.