Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни постове
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни постове

АнонименИмам странни повтарящи се сънища
Не съм спец по тълкуване на сънища, но ме изуми колко сходно усещане имате към тези сънища, също като мен. Преди дълго време и аз имах 2 повтарящи се сънища които ме ужасяваха по същия начин. Те продължиха няколко години, бях ги споделила тук и отговора който получих беше че се дължат на стрес. Имала съм и сходни "единични кошмари" като Вашите и един, който се повтори 3-4 пъти, също свързан с училище, но не беше болница а вратите към класните стаи бяха килии за убийци, същества от митовете и изродени хора. Аз търсех врата която да ме отведе извън училището но отварях само "килии" .. та от няколко килии излязоха няколко изрода и ме гонеха надолу по стълбите, а аз неможех да бягам бързо защото ... гравитацията изчезваше ... и единствената упора ми беше парапетите по стълбите чрез които се изтласквах с ръце надолу... :n: С течение на времето се убедих че най вероятно този тип сънища са провокирани от преживян стрес и неможе да се говори за точно тълкуване. За любопитните хора тук, мога да разкажа двата ми "кошмара" които ме преследваха толкова дълго време, а и колкото повече ги разказвам толкова по леко ми става Първият: Стоя в класната стая на чина си. Стаята е празна. Идва братовчед ми, с който не сме толкова близки, сяда срещу мен и започва да ми повтаря едно и също изречение, постепенно гласът му става все по писклив, и накрая толкова ужасно писклив, че спирам да дишам докато спя. Толкова е ужасен този звук, нетърпим направо, не съм чувала никога такъв звук на живо. Не е силен звук, не мога да го опиша с думи, просто мисля че тялото ми неможе да го приеме и умирам. Събуждам се запъхтяна все едно съм бягала, и избухвам в плач. :y: Вторият: Вървя в пустиня и е нощ. Виждам в далечината къща със светнати прозорци. Отивам в къщата, влизам .. къщата е всъщност една стая с 2 входни врати. От другата врата влиза рошава жена с бухалка в ръката, виждам само силуета и, и започва да ми крещи. Крещенето и става отново в онзи писклив звук, и отново спирам да дишам докато спя. От ужас или незнам от какво, тялото ми се надува като балон пълен с хелий, и се издигам до тавана. Жената замахва бухалката да ме стигне, онзи писклив звук продължава, а аз като балон се тътря по тавана, докато не ме "заклещи" в ъгъла на тавана... Събуждах се по същия начин, запъхтяна разтреперана и плачех. Слава Богу, Да чукна на дърво, не съм ги сънувала скоро!