Езикът на тялото и разстройства на личността

Езикът на тялото и разстройства на личността

Пациенти с разстройство на личността имат специфичен език на тялото. Той се състои от серии знаци. Езикът на тялото на пациента обикновено отразява неговите психични проблеми. Например: хора със Странящо разстройство vна личността и пациенти с диаметрално противоположно Нарцистично разстройство на личността, се държат по различен начин.

Няколко примера:

Езикът на тялото на нарцисиста - той приема физическа поза, която показва превъзходство, старшинство, скрити сили, мистериозност, безразличие и др. Макар нарцисиста обикновено да поддържа устойчив контакт с очите, той често се въздържа от физическа близост (пази личната си територия).

Психопата е вероятно да бъде експанзивен (да доминира и нахлуе в личното пространство на другите хора), арогантен и донякъде застрашителен. Неговото декларирано хладнокръвие се смесва с възбуда, много голямо нетърпение и учестено дишане. Общото впечатление е като от бомба със закъснител, готова да избухне.

Странящият тип е сдържан и ясно разграничава личното си пространство, което често отнема (например, чрез сгъване на краката под него). Неговата поза на тялото е напрегната и отбранителна: наведени рамене, скръстени ръце, кръстосани крака. Той избягва контакт с очите.

Преходния тип е "навсякъде". Неговото тяло изглежда не е изцяло под контрол. Той е раздразнителен, притеснителен, нервен и редува показването на състрадателна топлота и сърдене, дори заплашителна позиция.

Шизоида е като робот, бавен и обмислящ. Той се движи неохотно, поддържа голяма дистанция от терапевта и е пасивен (но не и агресивен). Винаги е нащрек, но като цяло е приятелски настроен. Той не се колебае да покаже своите емоции: любов, гняв или страх. Има си малки, лични ритуали, които използва, за да намали степента на тревожност.

Параноика е студен и отбранителен, винаги нащрек и има странни реакции. Очите му постоянно играят, не го свърта на едно място, поти се понякога и изпитва затруднения при дишането (пристъпи на паника). Неговата реч е особена и поддържа контакт с очите само, когато се опитва да докаже гледната си точка и да прецени реакцията на събеседника си.

Сам по себе си, езика на тялото не може и не трябва да се използва като инструмент за диагностика. Но използван заедно с психиатрични интервюта и психологични тестове, той може да е допълнение към диагнозата.

Виж повече

Рейтинг

3.3
Общо 9 гласували
5 3
4 2
3 1
2 1
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

гост
гост
06.01.2015 16:18
то си има цял предмет--невербална комуникация в университета!
1
0
4u4uliga
4u4uliga
25.09.2013 17:51
много интересно,значи емоционланите хора които не се страхуваме да покажем своите емоции-любов,гняв и страх сме шизоиди-луди.Интересно?!
4
0