Свикнали сме да приемаме дърветата като част от фона, който ни заобикаля, без да си даваме сметка, че те са живи същества, които изпитват емоции, общуват помежду си и благодарение на това успяват да оцелеят дори столетия. Не, това не е поредният опит да се придадат несъществуващи качества на неодухотворени предмети, а мнение на лесничея и изследовател Петер Волебен, който повече от двадесет години се занимава с горско управление в Германия и открива изумителни факти за дървесните общества.
Дърветата имат много силна връзка помежду си. Подобно на хората и другите живи същества те изпитват чувства и си комуникират. Въпреки че много от нас не си дават сметка за това, те водят свой собствен вълнуващ живот, за който Волебен разказва в книгата си Тайният живот на дърветата.
Според него дърветата не само си взаимодействат, но дори създават своеобразни двойки и ако един от партньорите загине, не след дълго същото се случва и с другия. Същевременно сред дърветата се наблюдават и противоположния явления – ако едно от тях е отсечено и от него остане пън, останалите да поддържат живота му чрез корените си.
Покровителско е отношението им към по-малките екземпляри. В техните общества също се срещат родители, които отдават от хранителните си вещества на своите деца чрез кореновата си система, говорят си с тях и ги обгрижват по всевъзможни начини, докато станат достатъчно големи и силни. За да предпазят по-слабите си деца и събратя, те се огъват, заемат различни позиции, пращат си сигнали и отделят миризми.
Според немския изследовател дърветата могат да живеят до дълбока старост само когато са в група и си взаимодействат. Ако обаче едно дърво е самотно подобно на бездомниците, които се скитат навън, и няма подкрепата на останалите, има голяма вероятност то да загине бързо.
Волебен смята, че дърветата крият много повече тайни, отколкото хората могат и да предположат и определено има на какво да ни научат. Те се предупреждават за опасности, подкрепят се в трудни моменти и проявяват емоции, чужди за много от нас.
Коментари