Това са най-изумителните факти от живота на Джеронимо

Легендарният индианец Джеронимо е най-забележителното име в историята на индианското племе апачите чирикауа. Той е изиграл ключова роля при мексикано-индианските борби в Аризона, а неговата капитулация слага края на индианското опълчение срещу настъпващата бяла раса.

Джеронимо става лидер на малка група индианци от племето апачите чирикауа в средата на XIX век и въпреки че истинското му име е Гоякла, което означава Прозяващият се, бързо си спечелва името Джеронимо.

Според някои легенди името му идва от бързите и необмислени атаки, които карали мексиканците да се молят на своя покровител Свети Йероним.

Причината за гнева на Джеронимо към белите заселници били постоянните им набези към индианското племе. При един от тях 400 мексикански войници нападат селището на Джеронимо и избиват всички в него, включително майка му, жена му и трите му деца, докато той бил в град Янош.

През 40-те и 50-те години на XIX век няколко пъти е залавян от властите и изпращан в индиански резервати, но той винаги успявал да избяга.

Имал е огромно влияние върху апачите, защото те вярвали, че Джеронимо е надарен със свръхестествени сили може да лекува болните, да предизвиква бури, да забавя времето и избягва куршумите.

Най-известен е случаят, описан от Джейсън Бецинез, който разказва как, докато седял с няколко индианци около лагерния огън, Джеронимо получил силното предчувствие, че вторият им лагер е нападнат от американците. Когато отишли на място, интуицията му се потвърдила.

Джеронимо се предава официално на американските войски на 4 септември 1886 година, след като групата, която предвождал, се намирала под обсадата на генерал Нелсън Майлс близко 5 месеца.

Тогава индианецът бил на малко повече от 60 години, но и най-издирваният човек от американските власти. Близо една четвърт от американската армия участвала в неговото преследване.

В последните години от живота си индианецът е военнопленник, а първата му публична поява е на 4 март 1905 години, когато язди пони по време на парада на президента Рузвелт. Четири години по-късно умира от пневмония.