Сексът в Космоса е нещо напълно възможно. Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън обясни в телевизионно предаване как микрогравитацията при практикуването му може да бъде успешно преодоляна от астронавтите.
Най-голямата пречка пред космическия секс е вторият закон на Нютон. Според него сумата на всички сили, действащи на едно тяло, е равна на произведението на масата на това тяло и векторното му ускорение. На Земята това не пречи, тъй като си имаме гравитация, която държи телата ни и не им позволява да отлетят нанякъде.
Оказва се обаче, че в Космоса, където всичко се рее свободно в пространството, всеки контакт с партньора ускорява движението на тялото в дадена посока. Това изпраща двойката в различни части на космическата станция, като в крайна сметка партньорите се удрят в стените ѝ. Това може да се окаже опасно, особено ако ускорението е прекалено силно.
Тайсън е намерил решение на проблема. Според него положението на партньорите в космоса трябва да се фиксира с помощта на ремъци. Подобно приспособление би предотвратило отскачането един от друг на партньорите и ще ги предпази от постоянните удари в стените.
До момента има няколко случаи на двойки, летели в Космоса. От НАСА обаче са категорични, че слуховете за полови контакти в орбита са лъжа.
Опитите да разберат как може да бъде осъществен полов акт в откритото пространство обаче датират от 1966 година. Тогава космическата агенция е организирала специална експедиция, чиято цел била да се установи какви са условията за секс в безтегловност.
Така поне твърди френският учен и писател Пиер Колер. Дори той обаче не знае какво е установено и дали сексът в Космоса е успял да се състои.
Коментари