Приказката, че по Коледа стават чудеса, не е никак случайна. Вярва се, че навръх Рождество Христово небето се отваря и за миг светва. Това обаче могат да видят само истински вярващите християни.
По Коледа желанията на хората се сбъдват и то не само за тези, които са предани към Исус Христос.
Нощна преди Коледа, наречена Бъдни вечер, е един от най-големите християнски празници. Посветен е на семейството, на семейното огнище, на дома, а също и на починалите родственици, които продължават да бъдат част от семейството.
Старата българска традиция повелява на Бъдни вечер стопанинът на дома да пали в печката предварително нарочен пън - Бъдник. Дървото трябва да е от круша, дъб или бук. И нарича: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом! ".
Преди Бъдникът да се сложи в огъня, в него се издълбава дупка, в която се сипва червено вино, тамян и зехтин за плодородие и берекет. След което се запечатва с пчелен восък и се поднася в жертва на божествата.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 гозби. Тези числа са свещени за древноюдейската Кабала. Гозбите задължително са постни - сарми, пълнени чушки, варено жито, варен фасул, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино и компот от сушени плодове.
По-старите българи още спазват обичая да вечерят върху слама на земята. Върху нея има и баници - зелник, тиквеник и питка с паричка. Според поверието, в чийто залък се падне монетката, той ще е късметлията през следващата година.
В някои части на България в четирите ъгъла на стаята поставят по един орех. Вярва се, че така се освещават четирите краища на света.
Преди семейството да седна на трапезата, най-възрастният мъж прекажда дома с тамян. По този начин се гонят дяволите от масата, а тъмните сили на Сатаната отслабват. По този начин злото е безсилно по Коледа и затова се случват чудеса.
В различните краища на България коледният хляб се нарича Боговица, Вечерник или Коледник. Главата на семейството го разчупва с думите "Ела, Боже, да вечеряме". Първият комат е за Света Богородица и се слага пред нейната икона.
Задължителни за коледната трапеза са и колачетата. Те се месят от домакинята, за да се дарят коледарите, които обикалят домовете и поздравяват семействата с рождеството на Христос на 25 декември.
След като семейството приключи с вечерята на Бъдни вечер, трапезата се оставя до сутринта непокътната. Според вярването починалите близки изват през нощта, за да вкусят ог коледните гозби.
Коментари