Човекът, който не можал да бъде обесен

Един от най-мистериозните случаи в историята на британското правосъдие се е случил на 23 февруари 1885 г.

Рано сутринта свещеникът в затвора на Екзитър, съдията и главният надзирател влезли в килията на осъдения на смърт Джон Ли. Това била първата подобна „задача” в живота на младия свещеник.

Той трябва да присъства на смъртта на затворника, за да го подкрепя в последния му час.

За всеобщо учудване затворникът ги посрещнал широко усмихнат и казал, че няма шанс да бъде обесен, защото вярва в щастливата си звезда.

Всички излезли на двора, където била построена бесилка, и палачът, мистър Бери, вързал ръцете на затворника зад гърба му. Ли се изкачил по стълбичката, палачът му метнал бяла качулка на главата, закрепил му примката на врата и дал знак на помощника.

Помощникът дръпнал въжето, което отваряло капака под краката на осъдения, но той не се отворил! Джон Ли бил освободен от въжето и качулката и се оказало, че под нея се усмихвал.

„Още съм тук! ”, казал доволно той. Палачът проверил механизма, няколко пъти дръпнал въжето и всеки път люкът се отварял. Тогава, като всеки британец, учтиво се извинил на Ли за притесненията, че трябва отново да изкачи стълбата.

Осъденият отново бил подложен на процедурата с качулката и въжето – и отново капакът не се отворил! Помощникът, а и самият палач десетки пъти дърпали въжето, за да го отворят, но нищо не се случвало.

Отново свалили въжето и качулката от Ли и му казали да се връща в килията. Свещеникът настоял да бъде помилван осъденият, защот на практика вече два пъти е изпълнена смъртната му присъда, макар и без ефект.

Съдията обаче е непреклонен, защото Джон Ли е осъден за убийство. Отново извели затворника и го приготвили по изпитаната процедура да бъде обесен.

Преди палачът да дръпне въжето, изпод качулката се чула... песен. Отново дръпнали въжето – и отново Ли не паднал, и краката му не увиснали във въздуха.

Извикали дърводелеца, който правил бесилката, и той проверил механизма, който отново се оказало, че работи. Тогава за четвърти път качили Ли към бесилото, но отново капакът не се отворил.

Блед като смъртта, съдията си тръгнал и седмица по-късно съдът сменил смъртната присъда на Джон Ли с доживотна. Двадесет и две години по-късно го пуснали предсрочно. Той се оженил и починал от естествена смърт през 1943 г. На смъртния си одър той разкрил тайната си.

Всъщност в спасението му нямало никакво чудо, просто за всичко били виновни златните ръце на дърводелеца Франк Рос, също затворник.

Точно там, където по време на екзекуцията трябвало да стои свещеникът, дърводелецът счупил една дъска, която се премествала с един сантиметър, ако някой стъпи на нея.

Този сантиметър бил достатъчен да блокира капака. При проверките свещеникът се отдалечавал от бесилката и се оказвало, че всичко е наред.

Оказало се, че свещеникът наистина помогнал на осъдения, като го спасил в буквалния смисъл на думата. Това обаче бил последния път, когато бесилка се строяла от затворник.