Изпратеният да изучава Марс комически апарат Марс Риконъсънс Орбитър откри парче стъкло в кратер на повърхността на Марс. Машината бе изпратена на Червената планета от американската космическа агенция НАСА през 2006 година.
Първите хипотези, появили се след откритието на необикновената находка, са, че стъклото се е образувало от отделилата се топлина след сблъсъка на метеорити с марсианската повърхност. Предполага се, че в самото стъкло, ако някога бъде донесено на Земята за изследване, могат да бъдат открити дребни частици от времето на сблъсъка.
Откриването на марсианското стъкло възбуди и друга дълго водена дискусия, а именно за живота на Марс. Находката е открита в 650-километровата падина, в която има хидротермални пукнатини. Смята се, че те биха могли да поддържат живот под повърхността.
Отделно от това в началото на годината марсоходът на НАСА Кюриосити успя да открие първото доказателство за течна вода на Марс. Учените от цял свят определиха това като стъпка от епохално значение при търсенето на минал живот на Червената планета.
От дълго време преди откритието на Кюриосити науката смяташе, че поради ниското атмосферно налягане на Марс водата на Червената планета има само две състояние – твърдо и газообразно.
Колкото повече научаваме, толкова по-интригуваща става Червената планета като потенциален дом за примитивен живот в древното минало, а може би и в настоящето, казва Дженифър Стърн от Центъра за космически полети Годдард на НАСА.
С последните открития на Марс Риконъсънс Орбитър и Кюриосити все повече ни убеждават, че на древния Марс е имало форма на азота, която може да е била използвана от микроорганизми за изграждане на ключови молекули като аминокиселините.
Това подкрепя идеята, че околната среда е съдържала съставки, необходими за съществуването на живот, казва още тя.
Коментари