Англичанин откри град-призрак

абе хора какво е тва духче при къщите

Светлинке.......май си забравила да си изпиеш хапчетата?

Няма такъв град в гугъл мапс. Къщите над Козлодуй не са призрачен град, това са вили, част от които се обгрижват,но по-голямата част е изоставена.

След няколко години в България ще има много села призраци а по-късно и градове.

Аз го потаърсих на гугъл мапс, но не открих такъв град:|

Ей хора като се връщате по прекия обратен път от Дяволския мост има много къщи - изпотрушени и изоставени.Ета какво се случи: Бях пред една такава беше със счупена част там дето е прозореца на втория етаж и е на два етажа.Едва се крепеше.Беше направена от цимент и нещо бяло като гипс. Успях едва-едва да вляза по страх от две неща- да не стовари върху ми и да не видя(чуя) нещо страшно на втория етаж.Обаче тва не се сбъдна.Там имаше нещо като масата пода тоест кръгло парче дърво на пода.Върху масата имаше куки и недовършена покривка за тази маса.Бях с една приятелка баба й и леля мил Приятелката ми се казва се Елена и е на мойте години.Леля ми и бабата на Ленка отидоха до спалнята.Стаята където бяхме с Еленчито се чуваше нещо като дрънчене на куки за плетене веднага с Ленка отидохме до възрастните.Те разгледаха гардероба и го отвориха точно когато връхлетяхме.
-Светле Еленче какво става?
-Чуваше се нещо като дрънчене на куки за плетене.
-От масата-прибави Еленка.
-Да.
-Нищо не чувам.- каза леля ми. тя и баба Стефана слязоха от този етаж и излазоха навън.В спалнята имаше постелки-легла на пода и наполовина изгорен килим.Имаше и люлка за бебе без единия си крак.И прозорец без едно стъкло,и и две скъсани пердета.Ленка ме хвана за ръката.Обърнах се и видях че стаята все едно сме се върнали когато къщата е била обитавана. Беше летен много дъждовен следобед .Прозореца рязко се отвори.Майката отвори очи и стана. Еленка понечи да изкрещи но и направих знак да мълчи.
Люлката с бебето се разлюля.Бебето заплака.Майката затвори прозореца.Бащата се събуди.
-Марийо какво става.-каза той като потърка очи.
-Прозореца се разтвори от бурята и събуди бебето.Бащата стана отиде да помогне на жена си да затвори прозореца а Мария отиде да види бебето.
То сладко сладко си поспиваше.
-Ще ида видя Лена и Марко дали са станали.
-Иди виж и майка и дали баща ми са е прибрал.-каза той като отиде при бебето.Той беше с гръб към нас и тръгнахме след Мария.Тя отиде да види свекърва си.И та спеше. Прозореца беше добре залостен.Завесите пуснати. Мария само я зави с още едно одеяло и тръгна към съседната стая.Там децата сладко си поспиваха.Майката ги целуна и се обърна.Аз и Еленка нямаше къде да скрием.Но Мария просто мина през нас.Ние я последвахме до 1 етаж.Там в този момент се събуваше мокър до кости свекъра.
-Добър ден татко.-поздрави снахата.
-Добър да е и за теб дъще.Аз се възползвах от шанса че не ме виждат и отидох до прозореца.Там видях нашата групичка да се мести от къща на къща.
-Марийо видях брат ти в двора каза ми да ти предам че се е прибрал.Каза още че ще види добитъка и се прибира.Свекъра се качи при жена си и я целуна после запали печката и отиде при сина си. Елена ми каза че ще го последва после ще ми каже.Мария тъкмо понечи да се качи и се потропа по вратата.Тя отвори и вътре влезе брат и подгизнал.
-Како вънка е буря ужасна.
-Знам знам.Нали това събуди малкия Иван.
-Аз бях до чаршиата и взех няколко юргана от майка.
-Ела да се качим на топло па ще ми разкажеш за мама.
Те се качиха горе завариха дядото легнал при бабата.Аз видях Ленка да ми маха и отидох при нея.
-Дядото влезе при сина си и си поговориха за Мария- че е грижовна снаха и майка.Как изтичала до прозореца да затвори.
-ОК.Аз рабрах че Мария има по малък брат.
-Да гледаме.
Мария заведе брат си при стаятя му.
-Мама каза че били много горди с теб с татко.
-Радвам се.
-Аз ши си лягам че съм много изморен.
-Да не забравиш да си запалиш печката.
-Няма.Лека нощ како.- каза Петър(брата на Мария).
-Лека нощ и на теб.
Мария отиде в спалнята.Там Иван(мъжът на Мария.В семейството имало традиция всяко момче със сини очи да се кръщава Иван а всяко момиче с зелени Лена.Само Марко е с кафеви.- това ми го каза Елена штот го е чула от баба си. Това всъщност е къщата на предците на Ленкиния род.Затова са кръстили Ленка Елена што те е с шарени очи.)подклаждаше огъня в печката.
-Пътър е донесъл нови губери и юргани от майка.- каза Мария.
-Най сетне ги оплете тея губери.- каза Иван като стана- той беше клекнал.
-Не става бързо.- каза поучително Мария.- Да не спорим да си лягаме ето ги губерите като показа купчината стоварени губери и юргани.
-Защо са там-мокри са.
-Не са.Казах без караници.Хайде тука има едно по малко юрганче за малкия Иван.Мария взе юрганчето и зави с него малкия.Тя забеляза че Иван я гледа някак с гордост.
Иван се сепна и каза:
-Айде ще спим ли.
-Да.- съгласи се Мария.Тя залости здраво прозореца защото навън дъждът се усили и дръпна пердетата.
-Идваш ли?
-Да.
Двамата се сгушиха под топлия юрган и заспаха.

Изведнъж микробуса спря и аз са шибнах в предната седалка.Видях Елена да ми когато излизаше.Аз илязах от микробуса и слънцето заблестя много силно
-Наспа ли се?
-Да и ли поне така ми си струва.- казах сънено аз.
-Айде поспаланки ставйте.каза водачката на екскурзията.Чак тогава разбрах че съм сънувала.


ТОВА Е ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ!!!!!!!!!!!!!

На пристанището малко по нагоре в Козлодуй има разрушени къщи.Възможно ли е това да е град призрак?

хора само в българия има над сигурно 1000 селца призраци разходете се в западните родопи ама отидете с минимум лада нива тъи като пътищата ве4е са обрасли ще намерите къщи църкви у4илища и сякви згради които си стоят и бавно се рушат със времето преживяването е уникално.