Нестинарството - тайни и традиции

Нестинарството е древен езически обичай, който е един от най-уникалните културните наследства на нашата нация.

Танцуването върху жар и до ден днешен се определя като феномен и си остава загадка, въпреки че съществува от векове.

Името нестинари идва от гръцкото анастеназо, което означава възклицавам, дишам. Когато изпълняват ритуала, нестинарите издават възгласи и викове. Точното изпълнение на ритуалите може да се срещне само в някои села между Странджа и Черно море.

По традиция обичаят се изпълнява на християнския празник на светците Константин и Елена, но понякога нестинарите танцуват и на сборове и храмови празници. Основният елемент в ритуала е танцуването върху жар.

Нестинарите се смятат за избраници на светците и само те могат да чуват техните гласове и да виждат техните образи.

Твърди се, че духовете на светците се вселяват в нестинарите и така те могат да виждат в бъдещето, да гадаят и съветват. Центърът на нестинарството в България е село Българи.

Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението.

Главен нестинар може да стане само синът или дъщерята на настоящия, и то чак когато той е прекалено стар или след смъртта му.

Жените също избират една от нестинарките за главна. Обикновено това е най-възрастната жена, която притежава най-добри умения за игра в огъня и има дарбата за предсказване на бъдещето.

Задължение на главната нестинарка е да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Последната Главна нестинарка на село Българи е Злата Даскалова, която умира на 31 януари 1970 г.

Жителите на селото твърдят, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали. Нестинарите са обединени в негласно затворено общество.

Разказва се, че в деня на свети Константин и Елена нестинарите изпадат в състояние на транс и заиграват с икона на светците в ръка под звуците на гайди и тъпани.

Нестинарите вярват, че ако не изпълняват обичая ежегодно, ще настъпи период на болести и бедност за тяхната общност.