Вулканът е отвор или цепнатина в земната кора, през която излиза лава, разтопени скали, пепел и токсични газове на повърхността, като всичко това е предизвикано от внезапно изригване. Понякога може да изглежда като планина, която на върха си има вдлъбнатина, подобна на купа, през която се изхвърлят тези субстанции. Терминът вулкан идва от римския бог на огъня, Vulcan.
Вулканичните структури обикновено се образуват на места, в които тектоничните пластове се приближават или раздалечават. Разпъването или изтъняването на земната кора може също да доведе до образуването на вулкани. Те се класифицират в три групи на базата на честотата им на изригване- активни, спящи и угаснали. Активните вулкани се характеризират с редовни изригвания, докато спящите са изригвали някога, но засега са спокойни. Угасналите вулкани са тези, които са били активни в далечното минало, но сега се предполага, че няма да изригват.
Ефекти от вулканите
Вулканите са общоизвестни със своите разрушителни ефекти, не само що се отнася до човешкия живот, но и за околната среда. Лавата, изпускането на токсични газове, падането на пепел, лахарите и разломките са някои от най-опасните рискове на вулканичните изригвания.
Лава
Със споменаването на думата вулкан, в главата ни изниква образът на червената гореща лава, разрушаваща и помитаща всичко, което й се изпречи на пътя. Истината обаче е, че тя е само част от опасностите. Има много по-страшни рискове от вулканичните изригвания. Лавата обикновено се движи бавно и затова човек лесно може да избяга от нея, но тя причинява големи икономически загуби, изгаряйки сгради и посеви.
Газ
Вулканичните изригвания обикновено съдържат голям брой вредни газове, като въглероден двуокис, серен двуокис, водна пара, водороден сулфид, водороден флуорид, въглероден моноксид и метални хлориди, които създават доста проблеми в атмосферата. Изригванията на вулканите освобождават тези съставки в стратосферата и серния оксид се превръща в сярна киселина. Тя се кондензира до серни аерозоли, които увеличават отражението на слънчевата радиация. Освен това така се увеличава температурата на стратосферата, тъй като се абсорбира топлината, излъчена от земята.
Водородния хлорид и водордният флуорид, съдържащи се във вулканичните изригвания, са важни доставчици на киселинен дъжд, тъй като те се разтварят във водните капки, които са в облаците, падайки после като дъжд.
Разломки и лахари
Вулканичните изригвания обикновено са съпроводени от вибрации в околните области, които довеждат до появата на разломки. В миналото именно разломките са смятани за виновни за опожаряването на околните градове.
Лахарите или калните потоци са друга опасност. Те съдържат скали, кал и вода и могат да се движат много надалеч с бърза скорост, разрушавайки почти всичко по пътя си.
Пепел
Вулканичната пепел основно се състои от малки остри скални частици, образувани от магмата. Те могат да бъдат разхвърляни на големи дистанции, причинявайки сериозни икономически проблеми.
Вулканичното изригване е природно бедствие, което освен, че нанася щети на хората и имуществото, може да причини и много изменения в околната среда чрез киселинния дъжд и глобалното затопляне. Макар и да не можем да ги спрем, ние можем да ограничим разрушителните им ефекти. Движението на магма, промяната в количеството и качеството на газовете от вулканите могат да са сигнал за изригване. Следенето и знаенето за тяхната разрушителна сила играят важна роля за минимализиране на загубите и за спасяването на човешките животи.
Коментари