Какво става с хората, когато си отиват от този свят продължава да е мистерия. Едни смятат, че отиват според заслугите си в Рая или Ада. Други мислят, че душата е безсмъртна и се преражда непрекъснато, като непрекъснато трупа знания и житейски опит.
Според трети просто преставаме да съществуваме, разпадаме се на съставните ни атоми и тъй като нищо в природата не се губи нашите атоми отново стават част от милиони други предмети и организми по света.
Някои хора вярват, че неспокойните духове след смъртта си се връщат и обитават лобното си място. Дори и скептиците ще повярват в това, ако някога посетят приюта „Мери Кинг“ в Единбург, Шотландия.
Величествената някога сграда сега е зловеща съборетина пълна догоре с плюшени играчки и кукли. Всички те са оставени от посетителите на злокобната сграда за едно малко момиченце на име Ани. Духът на Ани обитава приюта „Мери Кинг“ и търси родителите си, които са я изоставили на Коледа преди повече от 350 години.
Плетеница от подземия води до мрачния шотландски приют. Когато през 1645 г. Черната чума достига до Единбург местните власти единодушно решават, че ще е най-добре за всички ако затворят всички болни от „Черната смърт“ там. А после просто зазидат отвора и оставят болните вътре просто да умрат. От там идва и и името на мястото – улицата на мъката.
Местните хора избягват да минават оттам. Според разказите им дори е днес можете да чуете приглушените гласове на отдавна починалите жертви на чумата, които говорят с характерния за района диалект. А ако почуствате леко подръпване на ръката или крака си – не се обръщайте, съветват местните, защото това е Ани.
Когато преди 350 години, в навечерието на Коледа родителите на малката Ани разбрали, че е заразена със смъртоносната черна чума, те просто я завели в приюта Мери Кинг и я изоставили. И момиченцето намерило смъртта си там – самичко и изплашено.
През 1982 г. властите на Единбург решават отново да отворят приюта и той да поднови дейността си. Много от работещите в новооткрития приют споделят, че многократно са забелязвали безплътния призрак на малко момиченце, свито в ъгъла да плаче за изгубената си играчка.
Заинтригуваните служители в приюта оставили кукла на мястото, където често срещали призрака на Ани. И момиченцето престанало да притеснява работещите и пациентите на приюта. Така се родила и традицията всеки, който дойде на посещение в приюта, да донесе играчка за малката Ани, която вече 350 години не може да намери своята.
