Много често във фантастичните сюжети в книгите и филмите присаждането на мозък се разглежда като напълно осъществима медицинска процедура. Фантастично изглеждащи роботи просто отварят черепните кутии на пациента и донора, няколко прецизни движения на механичните ръце и – хоп, мозъкът е успешно присаден и пациентът се възстановява в реанимация. Дали подобни процедури си остават само в сферата на научната фантастика или медицината е в състояние да се справи с това предизвикателство?
Според Анжелик Бордей, доктор на медицинските науки и професор по неврология към Медицинския факултет на Университета Йейл, присаждането на мозък все повече се доближава до реалността. Разбира са, трябва да се преодолеят различни предизвикателства, които са не само медицински, но и етични, религиозни и психологически.
На първо място присаждането на главен мозък няма да бъде напълно достатъчно. За да може пациентът след това да се движи, да ходи, ще е необходимо освен главен, да се присади и гръбначен мозък.
Но, от психологическа гледна точка, подобно нещо ще бъде ужасяващо. „Нашия главен мозък расте и се развива заедно с тялото ни“, обяснява проф. Бордей - „Човешката личност може са се промени под тежестта на психологическия шок.“
Основната трудност при подобна трансплантация ще бъда да се намери начин нервните влакна на присадения мозък да се съединят с нервните влакна на гръбначния мозък на пациента.
„Това е изключително сложно и съществува голяма възможност от провал“, е мнението на неврохирургът Халид Абед, от Университета „Йейл“.
Присаждането на главен мозък е далеч по-рисково и трудно от присаждането на сърце. Главният мозък у човек е орган, който отговаря за индивидуалните особености на човек. Там е заключена цялата му личност. Твърде възможно е след присаждането човекът, който е получил главен мозък, да заприлича много повече на донора отколкото на себе си.
Другата причина, която прави присаждането на мозък нежелателно, дори и да е възможно, е че подобна операция няма по-никакъв начин да удължи човешкия живот или да подобри качеството му. Мозъкът, както всички останали органи в човешкото тяло, старее.
Но, ако все пак можем да заменим сърцето, бъбреците или дробовете с изкуствени такива, то мозъкът не подлежи на подмяна. Дори и успешно да подмени всичките си органи с изкуствени такива, ние продължаваме да сме изложени на риска от мозъчен тумор, болест на Алцхаймер или най-обикновена старческа деменция.
Възможно е един ден развитието на медицината да доведе до изобретяването на „тела трансплантанти“, т.е. мозъкът ни директно да бъде сложен в ново тяло, в нови органи. Това ще даде възможност на човек да се спаси от някои потенциално смъртоносни заболявания, като се съхрани уникалната му личност и индивидуалност. Но и дума не може да става за вечен живот, тъй като мозъкът ще продължава да старее и да деградира.
Тогава има ли въобще възможност за значително увеличаване на продължителността на човешкия живот и дори безсмъртие. Как съзнанието ни, душата ни да продължи да съществува дори когато тялото ни остарее и умре?
Учените още не могат да дадат задоволителни отговори на тези екзинстенциални въпроси. Но, ако зададем същите въпроси на философите и поетите, ще разберем, че именно страхът от смъртта и осъзнаването на собствената тленност са това, което ни дава стимул да живеем пълноценно.
Коментари