Когато човек се появи на бял свят, на пръв поглед съдбата му е предопределена – поне що се отнася до това в какво семейство е роден.
Хората казват, че няма как да избереш роднините си, защото те просто са ти роднини, независимо дали го искаш или не. Според вярванията на някои хора, които са убедени в прераждането на душата, човек сам избира родителите си.
Смята се, че след като човек умре, душата му продължава да съществува. Мислите и съзнанието, които са обитавали човешкото тяло, не са се изгубили, а продължават да съществуват като някаква ефирна форма.
Това вярване е обусловено и от факта, че се смята, че след смъртта си човек веднага отслабва с няколко грама – това, според вярващите в прераждането, е теглото на душата.
Душата преминава през тунела, в края на който се вижда светлина, за което свидетелстват стотици хора, преживяли клинична смърт.
След това душата обитава някакви незнайни за човека пространства, където изчаква времето, в което да се появи отново в материална форма.
Вярващите в прераждането са убедени, че душата сама може да избере кои да са нейните родители. Не е ясно дали това е така, но като аргумент в полза на това изказване се изтъкват много случаи, в които майка на починало дете ражда бебе след смъртта му и след като проговори, то разказва подробности от живота на починалото.
Дори разпознава свои играчки и ги нарича с имената, които е използвало починалото дете на нещастните родители. Според вярващите в прераждането това е едно от най-солидните доказателства в полза на твърдението, че човек може сам да избере родителите си.
Затова не винаги може да се приеме твърдението на каращи се с родителите си пораснали деца, които твърдят, че ако са могли, са щели да изберат други родители. Те просто сами са си ги избрали, вярват тези, които са убедени в прераждането.
Коментари
Това е книга която наистина си заслужава да прочетете!
Ето линк:
А що се отнася до невярващите - ок, всеки има право на мнение. Но е напълно излишно да се пишат плоски и неграмотни коментари, нали?!