Букоровският манастир "Св. Георги Победоносец" е единствената в България и втора в света християнска обител с пет църкви - "Св. Св. Кирил и Методий", "Св. Неделя", "Св. Петка" и "Вси Светии".
Двете села, между които се намира, Букоровци и Разбойще, в община Годеч, някога са били свързани с коларски път, който и днес личи и минава досами оградата на манастира.
Преди много години в една тиха есенна нощ група годежари се прибирали с волска кола към Букоровци. С колата били закарали в Разбойще чеиза на своя съселянка, която пристанала на момък от селото.
С песни и шеги приближавали манастира, когато за зла участ на един от младежите му се наложило да удовлетвори естествена телесна потребност.
И понеже наоколо нямало храсти, тогава нивите не били буренясали пущинаци, той смигнал на приятеля си до него и прескочил ниското дуварче.
В този миг човекът чул смразяващ глас от тъмното: "Не тука! ". В първия момент сметнал, че му се е счуло, направил две крачки и отново понечил да клекне.
Тогава изключващото неподчинение "Не тука! " съвсем отчетливо прозвучало за втори път. Младежът помислил, че приятелят му е изостанал от веселата компания и сега се опитва да му изкара ангелите, скрит зад зида. Затова го удостоил с една сочна псувня и продължил да върши започнатото.
В този миг изневиделица от мрака изскочили две огромни черни кучета със светещи очи и раззинати челюсти. Загубил ума и дума от страх, горкият човечец дори не можал да извика, а и нямало време за това – всичко продължило броени секунди.
Зверовете го повалили и изпохапали жестоко, след което изпаднал в безсъзнание.
Едва когато годежарите достигнали долчето под светата обител, в което тече река Дракула, приятелят му спрял хората и им казал за отделилия се несретник.
Започнали да го викат по име, но от посоката на манастира не долитал ни звук, ни стон. Тогава няколко човека се върнали и го намерили проснат възнак зад оградата, окървавен и с разкъсани дрехи.
