Както и много от обитателите й, Земята става все по-дебела. Увеличението на изпъкналостта на планетата ни става заради топенето на ледниците в Гренландия и Антарктика.
Земята никога не е била идеално кръгла заради своята ос, затова по-голямата част от водата на планетата е концентрирана в областта на екватора, а не на полюсите.
Преди около двадесет и две хиляди години лед с дебелина няколко мили покривал голяма част от Северното полукълбо. С намаляването на налягането на този лед и неговото последвало топене Земята придобива все по-сферична форма.
Процесът прилича на свиване и отпускане на гъба, затова ще изисква време за връщането на планетата в първоначалната форма. Намаляването на изпъкналостта на планетата се наблюдавало редица години, а след това внезапно започнал обратният процес.
Това започнало в средата на деветдесетте години на миналия век. Земята започнала да надебелява като топка, която се свива отгоре и отдолу, но до неотдавна специалистите не разполагаха с необходимото оборудване, за да разберат, защо се случва това.
Гравитацията, както е известно, зависи от масата, затова всяка промяна във формата на Земята променя разпределянето на масата и оттам – гравитационното й поле.
С помощта на съвременната апаратура става ясно, че топенето на ледниците в Гренландия и Антарктика наистина допринася за разширяването на Земята, тъй като огромно количество вода се е изтеглило към екватора.
Тези два региона губят по 382 милиарда тона лед на година. Този процес е обратим и през пролетта Земята отново ще е по-кръгла, но това продължава вече хиляди години.
Радиусът на планетата в този момент на екватора е с тринадесет мили по-широк, отколкото при полюсите. Това означава, че най-високата точка на планетата в момента не е Еверест, а горната част на вулкана Еквадор.
