Монахът-отшелник Амар Бхарти днес е единственият жив индийски светец, който държи дясната си ръка високо вдигната в продължение на тридесет и осем години.
Той вдигнал ръката си не заради бас, а за да посвети този акт на бог Шива. Впоследствие ръката на Бхарти се превърнала в символ за вярващите индийци.
Преди четиридесет години Бхарти бил обикновен индийски гражданин, който имал жена и три деца. Една нощ по неизвестни причини светогледът му претърпял радикална промяна.
След като се събудил, Бхарти изместил семейството на заден план и се отдал на служение на бог Шива. Той се облякъл в прости дрехи и тръгнал по индийските пътища, като се препитавал от подаяния.
Той прекарвал нощите си в непрестанни молитви. След като живял така в продължение на две години, той решил, че все още е в плен на житейските изкушения.
Тогава той решил да направи нещо наистина различно, за да докаже, че се е отдал на бога, и вдигнал дясната си ръка, която до ден днешен не е спуснал.
Пръстите на ръката му са се преплели, а ставите й са напълно атрофирали. Дори да поиска, Бхарти не би могъл да я използва. Ноктите на ръката растат и се извиват на спирали.
Бхарти твърди, че в началото изпитвал силни болки, но след това организмът му свикнал. В замяна на изгубената си ръка монахът получил хармония с вътрешното си аз.
Освен че постигнал съвършенството да надниква в други светове, Бхарти станал най-известният индиец и се почита като жив светец от вярващите заради подвига си.
Коментари