Различни видове живи същества имат един и същи генетичен ключ, който е отговорен за формирането на крайниците. Този ключ съществува при мишки, риби и дори при електрическите скатове.
При трансплантиране на този ген от един животински вид на друг работата му не се нарушава. Доскоро се смяташе, че при различните животни съществуват различни гени, които отговарят за растежа на крайниците.
Така например се смяташе, че този ген при рибите отговаря за появата на плавниците, а при мишките – за формирането на лапите. След като били осъществявани експерименти за трансплантация на гени, те завършвали с неуспех.
Днес обаче благодарение на съвременните технологии това е възможно без шансове за провал. Откритието на тиктаалик – преходното звено между рибите и земноводните променило всичко.
Тиктаалик е изкопаема риба, която има плавници, напомнящи крайниците на четирикраките животни. Съществунатето на тиктаалик и неговите сродни видове доказва, че крайниците на четириногите не са се появили внезапно, както се е смятало до неотдавна.
Все пак тази генетична програма би трябвало да има някакъв прародител и това е тиктаалик. В ДНК-то на всички сухоземни животни присъства генът CsB.
Този ген е отговорен за въвеждане в действие на програмата за формиране на крайниците в ембрионите. Смяната на този ген с ген от друг вид не може да наруши работата на самата програма.
При експерименти със смяна на участъка на ДНК, който отговаря за клетките на лапите и пръстите на мишките, това не попречило на развитието на крайниците.
Този експеримент доказва, че развитите крайници на четириногите водят началото си от крайници на такива риби като тиктаалик. ДНК-то на бозайниците съдържа същата програма, която са имали древните риби, но модифицирана.
Коментари