Наполеон Бонапард, известен и като Наполеон І, е френски генерал станал император на Франция през 1804. Описван като жаден за власт завоевател, той вярвал в „управлявай за хората”, но не и в „бъди управляван от хората”. Бил е застъпник за централизирането на властта.
Наполеон е роден на 15 август 1769 на о-в Корсика. Бил е едно от седемте деца на Карло Бонапард, адвокат, и на съпругата му Мари Летиция. През 1795 Наполеон се оженва за Джозефин Бехарнайс, а на 11 март 1810 за втората си съпруга, Мари-Луиз, която на 20 март 1811 ражда единствения признат от него син, Наполеон ІІ.
Наполеон взима решение за военната си кариера на много ранна възраст. Той отива във военната академия в Бриен през 1779. През 1784 спечелва стипендия за Parisian Ecole Royale Militarie и завършва като втори по успех лейтенант в артилерията.
По време на Френската Революция Наполеон преживява и добри, и лоши дни. Арестуван е за измяна, но политическата му гъвкавост го спасява. Той защитава държавата от вражеските сили, което го довежда до издигане на най-високия пост. Извличайки максимална полза от това, той се настанява в ъгълчето на сърцата на французите.
През 1796 армията на Италия, или Armee d’Italie, под способното ръководство на Наполеон, побеждава много по-силните австрийски сили. Той се доказва като вдъхновителна сила за младите, недоволни бойци, които заедно с него започват да постигат една подир друга много победи. През 1979 се завръща вкъщи, но воден от жажда за нови предизвикателста, заминава на кампания към страните от цетралния изток, Египет и Сирия. Смяна в управлението го връща отново у дома, но египетската кампания впечатлява изключително много френския народ. През същата година той става член на Консулата- новият управляващ триумвират.
Политическите умения на Наполеон му помагат да стане Първия консул през 1800, след което се насочва към разгромяване на съседните европейски държави, които в този момент са във война с Франция. След изтичането на една успешна година, той започва да работи за промяна в социално-икономическата обстановка във Франция. Реформите му в много насоки като в образованието, законността, икономиката, управлението и войската правят популярността на Консулата цялостна.
Накрая усърдията му са възнаградени, когато през 1802 е провъзгласен за „Доживотен Консул”, а през 1804 за император на Франция. Не било възможно обаче Европа да остане спокойна с военен командир като император на една от държавите си. Следващите 8 години Наполеон прекарва във войни и сражения. Неговите постижения включват и победата при Остерлитц, която се смята за едно от най-големите военни постижения.
Русия, Австрия и други съседни държави биха се оттеглили когато Наполеон ги атакува, но биха го нападнали веднага след като се захване с друг враг. С всички нации, заобиколили Париж, през 1814 френската армия накрая капитулира без никаква съпротива и Наполеон бива изпратен в изгнание на о-в Елба.
Наполеон е човек с очевидни качества, които му дават сила само след една година. Той реорганизира управлението и армията си веднага след тайното си завръщане във Франция през 1815. Макар това да било неочаквано за враговете му, те успяват повторно да го победят, този път в една от незабравимите от цял свят битки- Битката при Ватерло, през юни 1815. Той отново абдикира и е изпратен в изгнание на о-в Св. Елена, малък скалист остров далеч от европейския бряг. Страдайки от честа здравословна нестабилност, Наполеон умира на 5 май 1821, на 51 годишна възраст.
Някои смятат, че той е герой, докато други го считат за тиранин. Наполеон е доказал себе си като една от най-доминиращите фигури на 19 век. Неговите изобретения като Наполеоновия код, гладът му за власт, мечтата за световно господство- всичко това са го направили безсмъртна фигура в световната история- човек, който може да бъде обичан или мразен, но не и игнориран.
