През 250-тата година от новата ера персите са се опитали да превземат град Дура, разположен до река Ефрат. В това време градът, който бил укрепен с крепостни стени, широки по няколко метра, принадлежал на римляните.
Персите смятали да изровят тунел под стените, за да превземат града. В това време обаче римляните започнали да копаят тунел от другата страна, за да спрат персите.
Първите разкопки в тези тунели са правени през двадесетте години на миналия век. Там били открити останки от деветнадесет римски войници и един персийски воин.
До неотдавна се смяташе, че най-вероятно след ръкопашен бой персийците са запалили тунела и римляните са загинали от отровните газове. Но нови открития говорят за съвсем друго развитие на събитията.
Тунелите са били ниски, затова няма как да е имало ръкопашен бой, а и телата на римляните са били натрупани едно върху друго. Оказва се, че по времето на обсадата на Дура е било известно химическото оръжие.
За най-ранен пример за използването му се смята битка през 189 година преди новата ера, когато гърците са запалили кокоши пера, за да напълнят тунели с отровен дим.
В Близкия изток подпалвали пожари със суров нефт. Финикийците нагрявали пясък върху щитове и го изсипвали върху враговете си. Нажеженият пясък влизал под доспехите и изгарял кожата в дълбочина.
Според новите открития римляните са започнали да копаят тунел, без да разберат, че персите са разкрили плановете им. В това време персите са разпалили огън в своя тунел и са хвърлили в него сяра и смола.
Когато римляните стигнали до него, той бил пълен с дим, който се превърнал в сярна киселина в дробовете им. Когато димът се е изпарил, персите са разрушили римския тунел и са натрупали телата на римляните едно върху друго, без дори да успеят да ги ограбят.
