Според последните изследвания на редица учени ние чуваме не само с помощта на ушите си, но в този сложен процес играе роля непосредствено и кожата ни.
Резултатите, базирани върху слушатели, към чиято кожа са били насочвани кълба въздух, карат учените да мислят, че мозъкът ни интегрира информация от различни източници, за да създаде единна картина.
Тези схващания доста се различават от традиционните идеи, които се основават на фактите, че с очите възприемаме видимата информация, а с ушите чуваме.
Много по-разбираемо е обяснението, че имаме мозък, който възприема информацията в комплекс по-бързо, отколкото очите ни виждат и ушите ни чуват.
Според учените ние можем да виждаме светлина и да чуваме звуци дори без да съзнаваме това. Ако човек наблюдава за движещите се устни на събеседника си и мисли за това, което онзи казва, активно работят и слуховите отдели на мозъка.
Учените обясняват този феномен като резултат от опита на човечеството, тъй като ние постоянно чуваме и виждаме хората, затова е напълно естествено, че сме се научили да интегрираме това, което виждаме, с това, което чуваме.
Алтернатива на това могат да бъдат някои вродени способности. Затова учените решили да изучават две противоположни чувства – слуховото и тактилно, за да разберат произхода на възприятието.
Участници в експеримента със завързани очи слушали запис на мъжки глас, който произнасял звучни и глухи съгласни в комбинация с гласни. На една част от доброволците учените насочвали потоци въздух към ръцете, на други – в шията, а контролната група слушала звуците без въздух.
В десет процента от случаите, когато към кожата на доброволците се насочвал въздух, те правели грешки при възприемането на звука.
В контролната група, необезпокоявана от нищо, грешки нямало. Това според учените доказва, че кожата ни помага на мозъка да чува.