- 29.08.18 01:58#1Никой не ме подкрепя!listЗдравейте!
От много време насам съм забелязал че никой никога не се съгласява с мен,не уважава моето мнение и не разбира моята гледна точка .На 18 години съм.На скоро завърших училище,но още преди да съм навлязъл в живота вече ми е безразлично,просто защото едно от най-важните умения,които трябва да притежава един човек е да може да работи в екип,а аз не мога явно......
Винаги когато в даден мой план или мое предложение са намесени и други хора(дори един човек да е)те провалят всичко(или почти всичко)с несъгласието си....
Винаги е така...
Сякаш каквото и да кажа все ще ми намерят някакъв кусур.Каквото и да кажа или предложа.Просто хората си решават автоматично че не става и не бива за нищо на света да се случва!!!!Това е във всяко едно отношение.Дори и най-близките ми никога не ме подкрепят с каквото и да се захвана.А този проблем се натрупва все повече и повече.......
Заради такъв проблем се скарах с приятелка и вече не си говорим.Защото тя за пореден път отказа на дадено мое предложение.А тя винаги така постъпваше.Що за приятел е ако не ме подкрепя никога???И не само тя...Всички приятели,роднини,съученици и т.н. и т.н.....
Може да звучи маловажно,но в крайна сметка всеки уважаващ себе си човек държи на някакво уважение,а отношението на всички към мен демонстрира обратното и честно казано не издържам вече!!!!
И за най-дребното нещо чувам само : не,не,нееее..........
А не всичко мога да постигна сам.Понякога имам нужда от помощ и подкрепа,а за някои планове и начинания се изискват повече хора от един човек.
Пример за това са училищни пиеси от един проект,в които учавствах и чиито сценарии пак аз измислях,просто защото пак нямаше кой друг да се навие(а и честно казано ми доставяше удоволствие да ги пиша,защото постоянно ми хрумват разни идеи, които искам да се видят,вместо да си останат несподелени...). Обаче там героите са няколко(все пак няма да е интересно само един..).За целта,освен мен,бяха необходими още двама-трима човека и с 300 зора успяха някои да се навият. Те обаче, от своя страна,бяха страшно капризни и имаха възражения относно сценария, въпреки че в началото го харесаха изцяло.Буквално в последния момент един от тях се отказа и половината представление пропадна
А това си е подигравка с целият ми труд.....Все пак единият сценарий си играх да го пиша до 4.00ч. сутринта!!!
СЪВСЕМ СИРИОЗНО!!!!!!
Всеки път става така!!!!
Или нещото,което искам изобщо не се случва,или се осъществява,но на половина и все не е така както го очаквам...
Всеки път съм така развълнуван и все оставам разочарован и с разбити надежди......
Дори и като планирам къде да излезем с дадените хора пак така става..
Но защо???????
Защо винаги така се случва????
Защо все на мен??????
Моля ви,помогнете ми по някакъв начин!!!!
Това ми е първият път,в който се допитвам публично до всички вас,което означава,че никога не съм бил така отчаян!!!!
Благодаря предварително за вашата подкрепа!!!!ОтговорОтговор с цитат - 27.03.20 07:17#2от: Никой не ме подкрепя!Никой за нищо не ти е длъжен, момко. На погрешен път си ако очакваш нещо от някого, било то и уважение... очакванията предшестват разочарованията.
Според мен нямаш реална представа колко страдания, колко непоносими мъки има, имало е и ще има по този свят... нямаш и подобни опитности предполагам (не ти ги пожелавам), та да смяташ че е нужно някой да ти се притече на помощ за толкова прозаичен и несъществен казус.
Нито имаш основания да си "отчаян", нито да "изискваш уважение". Приемай хората с техните недостатъци, обичай ги дори когато се почувстваш предаден от тях .Вярвай че всяка несполука е за твое добро и цени това, което имаш тук и сега. Съвет.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest