- 25.04.15 12:14#1Яна
![Яна]()
НовакРегистрация: 27.12.12Град: ТрудОтговори: 13С любов към страхаХа! Ето , че мен вече от нищо не ме е страх! Е да включим факта ,че говоря за психически параноичен страх *поглежда към паяка в ъгъла*... Та така да е ето я моята история:
Преди 5 години се нанесохме в къща. Преди това живях в апартамент в поделение , а там ни охраняваха 24/7 - можеше да се разхождаш посреднощ със завързани очи и комар нямаше да позволят да кацне върху теб! Тук не е така...От опасността ме дели само една метална , черна ограда... Беше страх от Дама Пика беше страх от убийство и грабежи. (Когато ме беше страх от Пика свършвах в 12:30 а мама се прибираше в 17:00 и дотогава стоях неподвижно на фотьойла-заключена) Имах много кошмари и едно лято сънувах 2 седмици само кошмари... Е от една година най-страшния ми сън беше , че се разхождахме в пълен мрак... Незнам как стана , но вече нямам страхове. Преди си пусках телевизора иначе ми се причуваха неща,a сега ТВ ме дразни... Не умех да заспивам след майка ми и баща ми ,защото при това настъпваше пълен мрак в къщата докато си лягах... Сега нещо - ама нищо! Толкова се радвам ,че вече и страшни филми гледам и нищо не ми става и даже гледах един (той май само се води трилър) 3-4 пъти (The Maze Runner) Явно лесно се израства страха... 13год.
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest