- 18.01.15 12:49#1Диана
![Диана]()
Регистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 469 - Историята на Лизи9 - Историята на Лизи
Смирна взе ръцете и в своите.
- Лизи, трябва да и кажеш. Недей да ми казваш че ще го направиш, но когато дойде момента да се панираш. Нещата ще се подобрят. И за двете ви.
Смирна се държеше с всички като майка или сестра, но към Лизи беше по – дълбоко. Сякаш наистина имаха кръвна връзка. Още от мига в който се яви на прага на Ковачницата, цялата в кръв и синини. Всеки умрял насилствена и/или несправедливо можеше да стане жътвар, но малцина бяха подходящи, всъщност за една година се „раждаха” по двайсетина, но в последно време броят на подходящите бе започнал да намалява. А това не беше добре, същото се беше случило и преди с първото поколение.
Двете бяха седнали в дневната и говореха за миналото – за първата душа която бяха взели, как Смирна наставляваше Лизи, как Лизи наставляваше Кай, за случките в педиатрията, но тогава Смирна отвори онази тема. За сестра и. И тогава и натежа, не камък а цяла скала и беше на сърцето. Така и се искаше да забрави.
Името Елизабет Блексмит и напомняше за миналото, за щастливите дни преди да се случи. Казват че след време оставали само хубавите спомени, но при нея беше обратното. Спомняше си колко рано трябваше да почне да работи за да помага на родителите си, но те никога не и благодариха за това, само и казваха че не беше достатъчно, че тя била най – голямото дете и трябва да помага с всичко. Работеше по – чуждите къщи и никога не случваше на работодател. Всеки следващ беше по – жесток от предишният. Но се освободи от този живот който така мразеше – срещна него. Не беше любов, но се отнасяше добре с нея, а това и беше достатъчно. Но беше прекалено хубаво за да е истина. Той почна да злоупотребява с нея, но и това свърши.
Смирна си тръгна, но настояваше да отиде и да и каже. Не след дълго Кай и Нимю си дойдоха изпокарани, но пък Беатриче им бе дала вторият ключ, който всъщност бе ключ, което бе странно защото имаха още четири изпитания, а вече имаха ключа за Храма. Това значеше ли че могат да влязат в храма. Не можеше да се каже, ставеше въпрос за Беатриче а с нея никога не се знаеше какво да се очаква.
Остави Кай и Нимю да се дракат отново, сега друго беше от значение.
Най – накрая беше събрала смелост и искаше да направи това за което нямаше смелост последните седемстотин години. Затова бързаше. Не искаше отново да попадне в капана на страха в който бе живяла толкова дълго. Не нямаше да се откаже, щеше да и го каже, Това наистина щеше да промени нещата.
И така се оказа пред Сребърната кула – домът на баншитата. Това бе едно от трите места в Лацаребис, заедно с Ковачницата и сградата на Съвета, където светлината бе останала след изчезването на първите.
Чуваха се няколко различни плачове и стенания. Влезе вътре и попита Клара за Бара. Тя кимна и лека усмивка се плъзна по малкото и личице, което смътно напомняше за миша физиономия.
Бара дойде и излязоха навън. Лизи започна несигурно.
- Бара, държа се с теб не особено дружелюбно, но си има причина. Не е защото те мразя, а ... защото ... защото си моя сестра. Ти умря, а след теб и а защото не можех да позволя да изгорят теб и домът ни, Домът в който само ти си ме обичала.
- Знам. Смирна ми разказа всичко малко преди да дойдеш.
ОтговорОтговор с цитат - 26.05.15 02:49#2viktoriq
Регистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: 9 - Историята на Лизисупер е искам още :y:
ОтговорОтговор с цитат - 29.05.15 08:51#3СилвияРегистрация: 22.05.15Град: ПловдивОтговори: 3от: 9 - Историята на Лизище има ли още?ОтговорОтговор с цитат
- 30.05.15 02:05#4ДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 9 - Историята на ЛизиЩе има още части, но не знам кога ще съм готова с тях. Последните месеци ми бяха много натоварени и нямах почти никакво време да пиша, но съм си нахвърляла няколко идеи. Надявам се скоро да има още поне две части.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest