- 26.10.14 01:22#1Диана
![Диана]()
Регистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 467 – Банши7 – Банши
- Здравей. – Отвърна Лизи, усмихвайки се дяволито. – Виждам че се вече се оправяш в градът. Впечатляващо е как не си се изгубила по уличите, като лабиринт са!
- А ти с твоето чувство за ориентация и в собствената си къща се губиш.
Кай не искаше да бъде изключван от разговорът, макар че начинът му на намесване накара Лизи да го удари на чест.
- Така ли, губя се в собствената си къща. Поне не съм като теб да имам фобия от малки деца, а щом чувството ми за ориентация не ти харесва си свободен да се изнесеш и да си намериш друго жилище, но чакай – ТИ НЕ МОЖЕШ!
- Не може?
- Не мога ли?! Ти така ще кажеш, 18 416 отиваме при ...
- Кай, Кай – Гласът призоваваше жално и напомняше за носталгична песен. – Кай, къде си?
Чуваха се хлипания и колкото повече се доближаваше толкова повече звучеше като тъжни стонове, напомнящи на загубената душа че е обречена. И ето от сенките излезе момиче, не по – възрастно от Лъв. Сребърната и коса се покриваше голяма част от тялото и, а сивкавата и рокля изглеждаше груба и неудобна.
- Бара, какво е станало?
Търсеният се взираше в търсещата, кръстосал мускулестите си ръце и чакаше за отговор.
- О, Кай. Смирна те вика спешно. – Последното което каза почти не се разбра, заради засилилите и хлипания.
- Защо?
- Не зная.
И отново зарида, но този път силно и гласно, дори пищеше. Нимю я гледаше с любопитство, погледът на Лизи се взираше към прозореца и се стараеше да не се срещне с този на Бара или Кай, който си пое дълбоко въздух и без да каже нищо излезе.
А среброкосото момиче не спираше да плаче, докато не извика от болка. В този момент Нимю инстинктивно скочи да и помогне, но Лизи се намеси.
- Недей, това е нормално за нея.
- Тя се превива от болка. Как ще е нормално?!
На 18 416 и причерня, Бара се скова за миг, но после се отпусна. Беше свършило.
- Видя ли, сега е добре. Винаги е така.
- И преди ли се е случвало?
- Да, и ще се случва още много пъти. – Бара се бе изправила, макар и да изглеждаше замаяна. Кехлибарените и очи бяха сухи, сякаш не бе плакала.
- Защо?
- Аз съм банши, а това е нормално за нас.
- Банши ли?
- Да. Това са души на хора силно привързани към семейството си. След смъртта си те стават нещо като пазители на родът. Риданията и писъците им се чуват в човешкият свят, но за умиращият те са като песен. – Лизи обясни с досада, дори наподоби Кай. Но в гласът и се усещаше болка, погледът и бе забит в подът.
- Значи така. – На Нимю и падна камък на сърцето. Ами ако и тя е трябвало да бъде банши.
- Те дори не знаят за мен, или не искат да повярват. Но въпреки всичко трябва да го правя. Смирна ме помоли да извикам Кай, но по пътя усетих и почнах.
- Това значи ли че и ти си спомняш животът си като смъртна?
- Не, не точно. Само някои неща. Къщата в която съм живяла, какъв домашен любимец съм имала, гласът на майка ми, въпреки че не помня как е изглеждала.
- И това е нещо.
- Не. – Намеси се Лиза. Тонът и беше гневен, а късата и коса придаде на лицето и суровост. – Аз си спомням целият си живот и не минава и ден в който да не искам да забравя!
След това излезе от стаята, и затръшна вратата на стаята си.
- Лизи не ме харесва особено. – Баншито се опитваше да се усмихне докато го казваше, но не успя. Получи се само една гротесна изкривена линия. – Така е от самото начало.
- От началото?
- Да, и двете сме умрели в един ден. С минути разлика. Още от мигът в който се видяхме. Първоначално се опита да се държи дружелюбна, но видя че не се получава и се отказа. И така вече 7 века.
- Дълго време да мразиш някого.
- Тя не ме мрази. Просто съм и антипатична.
- Не виждам голяма разлика. Ами отношенията ти с Кай?
- Ние се разбираме, дори си правим услуги. Добър жътвар е, но е много затворен откъм страна на емоциите си. Още си спомням когато дойде. Целият бе окървавен, но погледът му беше железен. Само за няколко месеца приключи обучението си,
- Но той не си спомня нищо за животът си като човек, и все пак е жътвар. Не ти ли се струва странно?
- Малко е озадачаващо, но все пак се доказа и всички го уважават. Но горкият го е страх от Лизи. Колкото и да се опитва да го скрие, не му се получава.
- От това което видях не му личеше.
- Тя му беше ментор и партньор първата година и половина, но после я разпределиха в педиатрията. Имаха такива забавни спорове, а тя така го плашеше. Беше приятно да ги гледаш, но...
- Ей, Нимю. – Ясният глас на Кай огласи цялата къща. – Къде си?
- Горе съм. Станало ли е нещо?
- Да, и то важно. – Тежките му стъпки караха стъпалата да скърцат, а когато се качи горе, просто каза. – Оливия ще постави второто изпитание.
ОтговорОтговор с цитат - 26.10.14 05:22#2****
Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 7 – Банши - ... и по културно на опашката за мнения, моля! Вие там не се пререждайте и не люпете семки!ОтговорОтговор с цитат - 27.10.14 08:43#3viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: 7 – Баншихаресва ми много особено искам да разбера какво ще стане с Кай чакам продължение :y: ОтговорОтговор с цитат
- 27.10.14 06:05#4ДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 7 – БаншиПочнах да го пиша, но с тези спирания на тока не знам кога ще го публикувамОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest