- 19.10.14 01:36#1Диана
![Диана]()
Регистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 466 – Историята на първият и последният6 – Историята на първият и последният
- Кай все пак беше жътвар на души, и въпреки че беше свързан със нея, трябваше да върши работата си. Смирна и Лъв бяха заети, Лизи искаше да си говорят, но и на нея и се наложи да отиде на робота. Сега Нимю вървеше по широките сиви улици и преди да се усети се озова пред Ковачница на душите.
- Примус изработваше нещо, но ме можеше да види какво. От ръцете му блестеше искряща светлина, но той я забеляза и спря. Сега можеше да види върху какво работеше – дълъг меч, с тънко и бяло острие, което блестеше застрашително.
- Нимю, здравей. – Понечи да се здрависа с нея, но се спря някак смутен. – Какво има? Да не се е случило нещо?
- Не. Съжалявам, прекъснах ти работата. Сигурно искаш да продължиш, а аз ти досаждам.
- Не, никак даже. Но защо си тук? Разбрах че сте минали първото изпитание. Поздравления.
- Благодаря. Всъщност исках да ти задам няколко въпроса. Може ли?
- Разбира се.
- Първо какво правиш всъщност в Ковачницата?
- Създавам инструментите на жътварите, също така ги и поправям. Това например е на Смирна. Ако инструментът се унищожи, жътварят на когото принадлежи умира.
- А защо и ти не събираш души като другите?
- Аз съм най – старият измежду всички. Трябва да помагам на новите и да ги напътствам, а ако постоянно съм на работа няма да мога.
- Значи така. Кай няма спомени от животът си на човек, защо? Това не го ли прави изгубена душа?
- Би трябвало, но той се озова точно тук когато умря. Не че не сме се чудили защо, но той се превърна в един от най – добрите жътвари, а и не показваше признаци че се интересува.
- Него май много неща не го интересуват.
- Примус не отговори. Само се усмихна и прокара пръсти през разрошената си коса. Нимю също се усмихна, но нейната усмивка сякаш беше носталгична. Тя продължи.
- Кай от колко време е жътвар? – Тя очакваше голяма число, че е почти толкова стар колкото Лъв и Смирна, но Примус разочарова очакванията.
- От две човешки години.
- Искаше да извика от изненада, но се въздържа. Въпреки това изненадата се изписа по лицето и.
- Звучи странно, но е така. Има ли още нещо за което искаш да питаш.
- Да. – Тя отвърна плахо, а погледът и беше надолу. – Какво се е случило със седмата муза и има ли нещо общо със изчезването на първото поколение.
- Примус понечи да отговори, но се спря. Застана така сякаш седи на тръни. Изражението му се промени. Стана замислено и тъжно.
- Няма проблем ако не искаш да ми отговориш. Да не би да те засегнах като те попитах? Сигурно ти е ...
- Не, - той не я прекъсна грубо, както Кай правеше – ще ти разкажа. Това е дълга история. Права си не ми е приятно да я разказвам, но ти трябва да я знаеш. Все пак засяга и теб.
- Мен. Но защо?
- Да, засягате. Надявам се след като ти разкажа да разбереш.
- Той си пое въздух дълбоко и продължи.
- Преди повече от две хиляди години останах само аз, преди повече от две хиляди години музите станаха шест, преди повече от две хиляди години се роди ново поколение. Сякаш беше вчера.
- Амара бе музата на невинността, надеждата и прераждането. Тя даваше шанс за втори живот на всеки който се докаже като достоен, независимо дали е човек или жътвар. Тя имаше едно естествено обаяние, всички я обичаха. Винаги се усмихваше и беше готова да помогне. Но един ден всичко се промени. Тя почна още повече да се смее, беше още по – щастлива, но няколко седмици след това се срина. Очите и станаха чисто черни, също като сърцето и. Дори не помня как изглеждаше преди това. Беше се влюбила, но поради някаква незнайна причина си беше въобразила че той я е изоставил. Тогава тя спря да чувства, но когато го видяла отново не издържала. Почувствала отново любов към него и раздвоена между чувствата си предизвикала вълна, която унищожила всички без сестрите и. Аз бях извън градът и не бях засегнат, но не знам защо се чувствам виновен.
- Но не си. Но как ще ме засегне това? Така и не разбрах.
- Предметите дадени от музите служат за отключване на тъмният храм, но не знам дали само със шест ще успеете да го отворите напълно. Нейната сила беше най – голяма и ако тя беше тук щеше да е по – лесно, но така стоят нещата.
- Той би искал да и разкаже цялата история, но не можеше. Голяма буца бе заседнала в гърлото му и пречеше да каже всичко. Тя стана и сложи малката си ръка на рамото му. Погледите им се срещнаха, тя излъчваше топлина и спокойствие, което някак си го успокояваше, но в същото време го гледаше по един познат и нежен начин. „Коя си ти?” си помисли, сякаш познаваше от векове, сякаш беше тя.
- Кай я чакаше в жилището си. „По – добре да е с теб. Така винаги ще ти е под око.”, така каза Смирна. Сякаш щеше да избяга на някъде. Едвам успя да отвори тежката врата. Помещенията излъчваха студ, те не бяха за постоянно обитаване, а само за да си починат когато не събират души. От горният етаж се чуваха гласове. Мъжки и женски. Веднага позна гръмкият глас на Кай, но на коя беше жената. Смирна се опитваше да запази добрият тон, въпреки честите си избухвания, а тази жена викаше и кълнеше.
- Не разбираш ли?! Има начин да си върнеш спомените, защо упорстваш?
- Не са ми нужни. Аз съм си аз, човешкият ми живот не е от значение.
- Но, ти ...
- Няма „но”. Свършихме този разговор.
- Нимю изчака към минута преди да влезе в стаята. И двамата бяха седнали на фотьойлите и се гледаха тежко, дори злобно. Но в моментът в който тя влезе Кай скочи и я поздрави.
- Здравей 18 416. Как мина денят ти? – Гласът му не беше надменен или подигравателен. Сега се опитваше да се държи приятелски, по лицето му дори се плъзна малка усмивка.
- Добре, - Колкото и да се опитваше да го скрие в гласът и се усещаше колко е учудена. – а твоят?
- Нимю се обърна към жената и каза:
- Здравей Лизи.
ОтговорОтговор с цитат - 20.10.14 08:51#2viktoriq
Регистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: 6 – Историята на първият и последниятстрахотна е чакам продължение :y: ОтговорОтговор с цитат - 22.10.14 08:53#3****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 6 – Историята на първият и последниятдиана, мисля, че вече някой друг чете темите ти. късмет с новите!ОтговорОтговор с цитат
- 22.10.14 09:53#4ДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 6 – Историята на първият и последниятБлагодаря
ОтговорОтговор с цитат - 22.10.14 09:58#5****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 6 – Историята на първият и последнияткато загуби дядо си така ли рече на убиеца?ОтговорОтговор с цитат
- 23.10.14 07:23#6radostinaРегистрация: 23.10.14Град: СливенОтговори: 1от: 6 – Историята на първият и последнияткога ще излезе следващата частОтговорОтговор с цитат
- 24.10.14 04:37#7ДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 6 – Историята на първият и последниятИли утре, или неделяОтговорОтговор с цитат
- 24.10.14 05:22#8****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 6 – Историята на първият и последниятВиждам, че не съм успял да те уязвя достатъчно, за да кървиш душевно раздрана. И пишеш глава след глава..ОтговорОтговор с цитат
- 25.10.14 10:37#9****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 6 – Историята на първият и последниятВече е събота, а няма нищо от следващата 7-ма част. Диана, какво правиш - любов ли? Как си хитра да се сетиш за това в събота! ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest