- 18.10.14 12:38#15 – Интелект, логика и мъдрост5 – Интелект, логика и мъдрост
Ако Нимю трябваше да отговори честно, Ирина бе много по – различна от колкото си я представяше. Докато в мислите и беше жена, с висока и горда осанка, излъчваща перфектността на древна Гърция, музата всъщност изглеждаше с не повече от година или две по – възрастна от нея. Кафявите и очи излъчваха миловидност, но същевременно и естествена интелигентност.
- Винаги давам едни и същи задачи. – Гласът и бе мек и приятелски настроен, въпреки че бе придала на лицето си сериозност. – Едно за интелигентност, едно за логика и едно за мъдрост. Изглеждаш ми умно и съобразително момиче, надявам се ще се справите.
- Да се справим? Двама ни ли имате в предвид?
- Да. – Ирина се усмихна нежно. За нея въпросът не бе досаден, както би бил за Кай. – Вие сте свързани, което значи че трябва да минете през изпитанията заедно.
- Стига приказки, да започваме с това.
- Кай, припрян както винаги. Да започваме!
Пазителката отметна дългата си и вълнистата индигова коса, след което плесна с ръце и се озоваха на скалист бряг. Ирина вдигна бялата си ръка и посочи към една пещера.
- В тази пещера живее човекоядец. Той яде любимата си храна заедно със тринадесетте си деца. Всяко дете седи върху една лъвица, а във всяка ръка държи змия. Всяка змия яде по две живи мишки. Колко са присъстващите на обядът?
- Това е лесно. Човекоядецът и децата му са 14, заедно с лъвиците 27, като добавим змиите стават 53, а с мишките 105 . Ето, реших задачата ти. Какво следва?
Но преди Ирина да може да каже дали е така, Нимю се намеси.
- Но ти пропускаш най – важното – храната. Той е човекоядец, нали така? Значи храната му ще е човек. Което означава че присъстващите са 106.
- Точно така. – Въодушевено отвърна Ирина. – Двамата работихте заедно и решихте задачата. Към следващата.
И тя отново плесна с ръце. Този път се озоваха в пустинята, пред портите на един град.
- Тук има определена парола за да влезете в градът, но аз ще ви покажа механизмът и. Вие трябва да се досетите как работи.
Тя се доближи до пазачът и се усмихна.
- Осем. - Каза той.
- Четири.
И той я пусна да влезе вътре. Кай тръгна към пазачът, макар крачките му да бяха да бяха леко нерешителни.
- Четири.
- Шест.
И жътварят също влезе. Но тази задача постави загубената душата в затруднено положение. „Осем – четири. Четири – Шест. Какво да правя? Осем делено на две е четири, а четири плюс две е шест... Сетих се!”
- Шест.
- Четири.
Когато мина през портите Ирина и се усмихна, а Кай я изгледа триумфално, въпреки че още беше рано да твърдят че са спечелили.
- Сега ми обяснете как се досетихте какъв е механизмът.
- Това е лесно. – Отново започна Кай. – Второто число съответства на броят на буквите на първото.
- Да, така е. А ти как се сети Нимю?
- Всъщност се затрудних в началото, но после си ги представих като математически задачи. Това не беше отговорът. Тогава си ги представих написани с букви и тогава схванах.
- Добре. Към последното!
И за пореден път тя плесна с ръце. Върнаха се в тъмната зала откъдето бяха почнали. Леката светлина от свещите придаваше драматичност и и даваше някакво усещане за предстояща трагедия.
- Последният въпрос е за мъдрост. На всеки от вас ще дам различна ситуация и всеки че ми отговори какво решение би било мъдро.
- Кай, ти си първи. Някога трима приятели тръгнали на пътешествие. Групичката им се състояла от еди дърводелец, един шивач и един послушник. Една вечер отседнали в хан. Дърводелецът не можел да заспи и издълбал фигура на младо момиче. Доволен от работата си, легнал и заспал. Но шивачът се събудил и видял фигурата, решил че на такава девойка и подхожда дреха хубава като самата нея. Скроил дрехата, облякъл я и доволен от работата, също легнал и заспал. Но послушникът се събудил и когато видял красотата на момичето се помолил на Бог да я съживи. Събудили се отново дърводелецът и шивачът, и те също като послушникът обикнали съживената девойка. И тримата се скарали кому се пада. На кого се пада?
- Ако дърводелецът не я беше сътворил нямаше да я има, а послушникът е помолил за душа.
- Ами шивачът?
- Той само я облякъл. И без дрехата послушникът пак би поискал да се съживи. Според мен се пада на послушникът. Ако не бе поискал тя да бъде съживена, тя щеше да си остане просто един предмет.
- Точно така. А сега, Нимю, един цар убил всички стари хора в царството си, защото смятал че не помагат с нищо. Въпреки това един от съветниците му скрил баща си и го спасил. След време настъпил голям глад. Владетелят не знаел какво да прави и дал на съветниците си ден да отговорят, иначе и техните глави щели да паднат. Съветникът се допитал до баща си и старият човек му казал да проверят всички мравуняци. Така царството се сдобило с достатъчно запаси. Но царят разбрал за това как съветникът му се е сдобил с идеята. Как трябва да се накаже съветникът?
- Никак. Той трябва да бъде пощаден и възнаграден. Отказал е да пролее кръвта на баща си, а ако беше кралството щеше да гладува. Царят трябва да се покае за стореното.
- Ти също реши правилно. Минахте през моите изпитания и сега ще ви дам моят дар, който ще бъде един от частите от ключът на Тъмният храм.
Ирина отвори ръката си и от там излезе книга със тъмно сини кожени корици, но преди да я попитат как да използват книгата музата вече я нямаше.
Надявам се да ви хареса. Още не съм решила какво да е името на цялата творба, така че съм отворена за предложения от читателите.
ОтговорОтговор с цитат - 18.10.14 02:02#2от: 5 – Интелект, логика и мъдростПРЕКРАСНА Е И С НЕТЪРПЕНИЕ ЧАКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕОтговорОтговор с цитат
- 18.10.14 02:24#3от: 5 – Интелект, логика и мъдростРадвам се, утре и следващата част ще е публикуванаОтговорОтговор с цитат
- 18.10.14 07:41#4от: 5 – Интелект, логика и мъдрост" Ково "ОтговорОтговор с цитат
- 22.10.14 08:17#5от: 5 – Интелект, логика и мъдрост ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest