Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»4 – Приготви се!

4 – Приготви се!

  • 13.10.14 11:31#1ДианаДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 464 – Приготви се!4 – Приготви се!
    От прозорчето на стаята се виждаше сивият пейзаж на градът, заедно с бялата постройка на ковачницата, както и „натруфената” сграда на Съвета. Стъклото беше мръсно, придаваше още по – голямо чувство на мрачност и подтиснатост. Беше студено, личеше че нямаше постоянни обитатели.
    - Пак зяпаш нанякъде. Дразнещото.
    Погледът му беше прикован към нея. Остър и пронизващ както винаги, но сега без очилата очите му се бяха отворили и смекчаваха остротите му черти.
    - Какво ще правим? Каза че предпочиташ кръговете на ада пред изпитанията на Тъмният храм. Толкова ли са страшни?
    Взираше се в него доверчиво, дори с детска наивност. Усещаше че може да му се довери, все пак зависеха един от друг.
    - Ако се провалим ще изчезнем. Изпитанията са били седем, но сега са шест.
    - Намалели са. Защо?
    Нимю се отмести от прозореца и седна срещу него. Той бе подпрял главата си на сключените си ръце. Сега изглеждаше някак спокоен, сякаш не искаше да я подиграва или унижава.
    - Седем за всяка муза. Но сега са шест и всяка муза задава изпитанието си.
    - Но защо са шест? Да не би седмата да е мъртва?
    - Не. Виж, сложно е за обяснение, а аз не съм дотолкова запознат с историята. Ако искаш да знаеш питай Смирна или Примус.
    И моментната му промяна отмина. Пак си бе същият - остър и нервен.
    - Лъв каза че сте били хора? Спомняш ли си нещо от животът си на човек?
    - Не.
    - Значи и ти си загубена душа?
    - Не. Стига си задавала ненужни въпроси. Сякаш си нямаш друга работа?
    - Честно казано си нямам.
    Сега тя се опитваше да го иронизира, в гласът и се усещаше несигурност, но тя се усмихваше лукаво.
    - Почнала си да се отракваш 18 416.
    - Нали ти казах да ме наричаш Нимю.
    - Да, но 18 416 ми харесва повече. Не ме гледай така, не съм виновен че си измисли тъпо име.
    Врата на жилището се отвори бавно и скърцащо. Кай скочи веднага и застана пред Нимю. Тя се почувства някак странно от това как той е минал пред нея за да я защити.
    Но нямаше от какво да се страхуват. Врата на стаята се отвори и се показа женска фигура. Висока и слаба, с проблясващи в тъмнината котешки очи.
    - Лизи, какво правиш тук? – По лицето му бе изписана изненада, но същевременно и се усещаше и чувство на неудобство.
    - Отдавна не сме се виждали. Но по – добре се пригответе. Ирина ще постави първото изпитание.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 14.10.14 08:33#2********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 4 – Приготви се! ps: ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest