- 07.10.14 11:33#1Диана
![Диана]()
Регистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 463 – Загубена душа3 – Загубена душа
-Да. – Ентусиазирано отговори Алфа. – Ние някога бяхме хора, но бяхме призовани за първите от второто поколение.
-Но какво се е случили с тези от първото? Умрели ли са?
-Не, - в гласа на Смирна вече нямаше арогантност или чувство за превъзходство, тя се опитваше да бъде мила и внимателна, държеше се почти като майка. – те просто са изчезнали. А ние сме умрели точно в момента на тяхното изчезване. Всъщност един е останал, ние го наричаме Примус. Той ни обучи. Още е тук, в ковачницата на душите.
-В ковачницата?
-Да, 18 416. – Кай я гледаше над очилата си и сивите му очи сякаш бяха още по – мътни. – И това ли искаш да ти обясним? За какво ти е да знаеш?
-Не бъди груб към нея! Тя е объркана и просто иска да знае. А ти също бе когато дойде?
Смирна го гледаше триумфално, мислеше че го е затапила, но все пак рижавият жътвар бе решил да не отстъпва.
-Но аз съм жътвар, а тя е „загубена душа”.
-Не може да сме сигурни. – Лъв говореше печално. – Да я заведем при Примус.
Ковачницата на душите не бе мрачна като останалата част от градът. Напротив, тя бе бяла, приветлива, а от прозорците и влизаше бяла светлина, също като стаята в която бяха Смирна и Лъв. Но за разлика от старовремските писалища и столовете във Викториански стил, канапетата в стил Арт Деко и френските прозорци, тук имаше само столче, чук и наковалня. А самият той не бе нищо от това което Нимю си представяше. Тя го мислеше за белобрад старец, със дълга бяла дреха, мрачно лице и поглед остър като на Кай. А той всъщност бе момче на около двадесет години, със разрошена кестенява коса, придаваща му небрежност, а погледът му бе изключително жив.
-Значи не си спомняш нищо от животът си като смъртна? – Той се усмихваше нежно, а изражението му и вдъхваше спокойствие.
-Да, - тя кимна леко, - знаете ли защо?
-Не съм виждал такова нещо от доста време, а и не съм практикувал от близо 2000 години. Не мога да си спомня подробностите и причините, но знам последствията. Това наистина звучи като загубена душа, а последиците от това са сериозни.
-Какви са те? – В гласът и се усети уплаха, притеснение, дори отчаяност да разбере какви са те.
-Трябва да намериш спомените си, иначе след една година душата ти ще изчезне, а с теб и жътварят който трябва да вземе душата ти.
-КАКВО? – На Кай му причерня. – Защо не каза отначало?!
-Спри да се палиш толкова лесно. Няма да е хубаво ако изчезнеш, но се научи да се контролираш. За доброто и на двама ви.
-Защо трябва да ми пука за нея? – Погледна я кръвнишки и продължи. – Няма ли начин да вземем душата и без спомените?
-Ако имаше щяхме да знаем, уверявам те.
-Хубаво, какво трябва да направя?
-Защо само ти? И аз искам да си върна спомените. – Чувстваше се така сякаш я игнорират, сякаш имаше още нещо, но не и го казваха.
-По – добре почнете от мястото където си я намерил. Но ако е далеч от мястото където е починала ще е като да търсите игла в копа сено. Затова е по – добре да отидете в Тъмният храм.
-Шегуваш се, нали? – Примус му показа с погледът си че е напълно сериозен. – По – добре да мина през деветте кръга на Ада. Не ме гледай така, знаеш само един е издържал тестовете и то като на последния бе на косъм от това да изчезне. А тя няма подготовката за което и да е изпитание.
-Може да нямам подготовката, но имам желание за успех и вяра, че ще се справим. Кога тръгваме?
Никога не спирайте някой, който е решил да си играе със Смъртта, и то в най – чистата и форма.
ОтговорОтговор с цитат - 08.10.14 09:53#2Пери Дивайн
Регистрация: 09.09.14Град: -Отговори: 5от: 3 – Загубена душаНа Кай му причерня....това просто е епично. :y: ОтговорОтговор с цитат - 10.10.14 08:13#3viktoriqРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: 3 – Загубена душатози разказ е хубав ще очаквам с нетърпение :y:
ОтговорОтговор с цитат - 11.10.14 07:37#4****Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 3 – Загубена душаТи си най-добрата писателка в този форум. Ама не си "страхотна", което значи повече в нашето съвремие. Но това носи негативи и не ти пожелавам да се бориш с разни. Просто трябва да разчитамe на тях да не нападат. Извини за коментара ми, дано не провокира излишни емоции. Някои са добри в ено, а други в друго.
И се пак - аз знам, че писачите са болни от разни слабости, които се оформят в болести. Салам, момиче, само той ще те държи в power..., ена подкова суджук, мола!
И никакъв алкохол за в бъдеще!ОтговорОтговор с цитат - 11.10.14 08:00#5ДианаРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 3 – Загубена душаМен със суджук, луканка и пастърма са ме отглеждали. А за алкохола - майка ми и баща ми ми дават да си опитам от всичко което купят, за да разбера какъв вкус има за да разбера дали ще ми хареса и как ще ми повлияе. Така когато изляза някъде със приятели ще знам колко и какво да консумирам. Освен това аз съм от хората които умеят да се контролират.
Не знам кога ще публикувам следващата част, надявам се да скоро и вече са ми хрумнали някои идеи. Просто съм малко заета и с личният си живот. Но мисля че поне в понеделник ще съм я пуснала.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest