- 06.10.14 11:32#1Диана
![Диана]()
НовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 462 – Градът на сълзите и първите2 – Градът на сълзите и първите
След официалностите бяха минали, жътварят и самоубийцата трябваше да докладват до високопоставените лица на Алфа и Омега. Но за да стигнат до тях трябваше да отидат до светът на жътварите - Финем. Свят където слънцето отдавна бе изчезнало, а луната не огряваше скритите пътеки нощем. Столицата и единственият град Лацерабис се бе разраствал с продължение на хилядолетия и в себе си носеше усещането за безкрайност. Нямаше часовници, а вместо небе зееше една голяма празнина. Без следа от растителност или животни, всичко бе мрачно и сиво, всичко напомняше за смъртта.
-Какво зяпаш толкова? – Гласът му беше остър и леден. – Това мразя най – много у хората. Винаги гледате ни гледате тъпо като граничарски кучета.
„Защо си толкова студен и жесток? Защо ме измъчваш така? Защо ме мога да ти кажа да ме оставиш намира?”
-Но не си ли и ти като хората?
-Като хората? Не ставай глупава. Има голяма разлика между един човек и един жътвар.
-Каква е тя?
-Не ти трябва да знаеш.
Двуминутният им разговор направи обстановката между тях още по – обтегната, но така и двамата огледаха другият по – добре. Бяха контрастни. Той – висок, добре сложен, със остър и решителен поглед, подчертаващи сивите му очи, а рижавата му коса напомняше ръждясало желязо. Тя от друга страна бе малка, очите и бяха мъртви и макар лазурени, в тях нямаше нищо. Косата и с бе спластила и оцапана с кръв, черна, но без блясък.
Струваше и се че вървяха цяла вечност докато стигнаха сградата на Съвета. Постройка включваща стилове от древна Гърция чак до средата на миналият век. Черна, със метални врати и множество етажи. От вътре бе като лабиринта на Минотавара, но когато вървиш по коридорите не се чувстваш изгубен.
Инспекторът и шерифът споделяха един офис, но си личеше че съвместната им работа не бе изгладила чувствата по – между им.
-В името на... Защо водим този разговор всеки път?! – Гласът беше женски, висок и ясен. Арогантен и заплашителен. – От 2000 години ти го повтарям и обяснявам! Не можем да пускаме новаци да ходят на мисии! Без значение колко са добри. Трябва да минат теста и да разберем къде ще се впишат най – добре!...
-Не отново. Наистина го водят всеки път... и то заради нея. – Той въздъхна, отвори вратата плавно и леко, почти незабележимо, но силният му глас я извади от това моментно чувство на спокойствие. – Смирна, стига вика на детето. А ти, Лъв, я слушай.
-Ти не се меси... Коя е тя?
-Здравей какичко.
Смирна бе в началото на четирсетте, с леки бръчки около бадемовите си очи,гледащи едновременно със строгост и нежност, косата и се беше прошарена, а високата и фигура бе слаба, но не толкова стройна колкото някога е била. Дългата и роба се свличаше по земята и контрастираше със съвременната и рокля до коляното.
Лъв имаше детски, чист и невинен поглед. Нямаше повече от дванадесет, а пепеляво русата му коса го подмладяваше още повече. Очите му бяха зелени и напомняха за горски мъх, а слабото му телце пробуждаше чувство на страх че може всеки момент да падне и да се счупи.
-Кай, попитах коя е тя?
-Не знам, нито пък тя. Знаете ли каква може да е причината за това?
-Какичката вероятно е страдала много и смъртта и е била тежка.
-Алфа, тя се е самоубила.
-Това значи че и е тежало още повече.
-Извинете, но някой ще ми обяснили? – Толкова бързо бяха определили състоянието и, че чак и се зави свят.
-Хубаво. – В гласът му се усещаше неохотата от това че трябва да и обяснява всичко, но за нея бе непознато и единстевеният начин да го опознае бяха въпросите и отговорите. – Лъв е Алфа, а Смирна е Омега. Те са първите два жътваря от новото поколение.
-От новото поколение?
И естествено музата трябваше да ми текне след 22:30 защото ще е твърде хубаво идеите да ме осеняват по нормално време. Това е втората част надявам се да ви хареса. Още не съм измислила име за цялата творба и ако имате предложения ще съм много благодарна да ги споделите.ОтговорОтговор с цитат - 07.10.14 04:16#2Пери Дивайн
НовакРегистрация: 09.09.14Град: -Отговори: 5от: 2 – Градът на сълзите и първитеИ тази част ми хареса много.
Малко ми е объркано,но поне така се отстъпва място за фантазията ми,какво може да стане по-нататък.
ОтговорОтговор с цитат - 07.10.14 07:44#3ДианаНовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 2 – Градът на сълзите и първитеРадвам се
. Между другото много се съмнявах дали да правя описание на героите, защото исках да оставя всеки който прочете историята да си я представи по свой собствен начин. Но накрая реших да давам съвсем леки описания на външността им.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest