- 19.06.14 12:48#1Gabriela Dimitrova
![Gabriela Dimitrova]()
Регистрация: 05.07.13Град: -Отговори: 7Не знам в кого съм влюбена!Помощ!Здравейте!Аз съм момиче на 13 години и живея в Германия.(ако някой познава Германия:Баден-Вюртемберг) и преди съм се влюбвала, но този път е сериозно.
Някъде през месец Март, моята най-добра приятелка в училище се влюби в едно момче на име Мариус (латински).Аз отидох да му кажа.Не го намерих там, където обикновено е и затова отидох при приятелите му.Там беше и Левин (момчето,което не ми излиза от главата въпреки всички мъки,които ми е създал).Тогава още не го харесвах, затова не се притеснявах да говоря с него.Там беше и Себастиян(приятел на Мариус)
Аз:Хей,да знаете къде се е скрил Мариус?
Левин:Сузан го харесва,нали?
Аз се усмихнах показвайки зъби.Той ме погледна заинтересовано.Дотогава намирах сладък Себастиан.Нали знаете как когато си харесате някого фантазирате с него.Но от този ден нататък си представих всичко това с Левин.Но въпреки това все още не бях влюбена.В него забелязах нещо различно от другите момчета.Той беше висок!Може да ви звучи всякак,както и на мен в момента много странно,но това беше първото.След това осъзнах,че той не е шумен дивак като другите,а спокоен.Той наистина ми хареса.
Отидох при Мариус и му казах.Когато го попитах дали той харесва Сузан,той каза,че не а и,че дори не я познава.
Денят, в който се влюбих в него:
Беше петък и си спомням,че имахме контролно.Сузан плачеше,защото само ден преди това Себастиян казал на Сузан,че Мариус не я обича.Това беше четвъртият път.Разбирам я.Това наистина боли.Както и да е,хубавото е,че учителите ни разрешаваха да стоим отвън.И така,7б сменяха час и вратата беше отворена.Левин седи точно пред вратата.През това време аз стоях със Сузан отвън и забелязах,че той ме гледа.Ето го и момента в,който се влюбих в него.Беше наистина красив.През междучасието казах на Сузан и Бетюл.Бетюл каза,че го познава от старото си училище и ,че той се казва Луис.Тя се е объркала.И така,събота и неделя си мислих за "Луис"!Смятах да му кажа,защото много съм си патила от срамежливостта и затова този път реших да бъда смела.Но и ,защото мислех, че ме харесва.Не можах да му го кажа аз самата и затова казах на Сузан.И така,Понеделник настъпи и нормално се отказвах.Но благодарение на приятелката ми Сузан той все пак разбра.Всъщност тя каза на едно познато момиче от неговия клас и тя му каза.Тогава тя разбра,че той се казва Левин,а не Луис!И каза на мен.Той разбра,че го харесвам,но нищо не каза.
Не спирах да мисля за него.Обичах г с цялото си сърце.Не издържах повече.Имах чувството,че ако не направя нещо после ще съжалявам.А сега намирам решението си малко прибързано,но не чак толкова защото ако не беше то,нямаше да се случи едно нещо,което следва малко по-късно.
Седмицата свършваше,а между нас не се случи нищо.Чаках с нетърпение всяко междучасие, за да го видя.Надявах се.А и се притеснявах.:"Какво ли си мисли той?"
Е,в Петък стана взетото прибързано решение.Реших,че не му се вярва или го е срам,затова написах една поема за него.Колко го обичам беше достатъчно.Нямах достатъчно време да я доукрася,затова със Сузан се разбрахме тя да му я прочете.Аз се срамувах и стоях до входната врата,надниквайки накъде са те.Но едно "недоразумение" се случи.Сузан искала да му я прочете,а той искал да си я прочете сам и отказал да слуша,затова си запушил ушите.А аз помислих,че не иска да чува,защото му е писнало от мен или нещо такова.След по-малко от минута Сузан идва при мен.Усмихната!
-Какво стана!
-Не те обича!.....но....
-Но какво?!
-Те намира за приятна и иска да сте приятели!
И до ден днешен не вярвам на това,но както и да е.
През следващата седмица просто живеех без капка радост.Сякаш не бях на себе си.Всички ме питаха какво ми има,а аз отвръщах,че съм доре и показвах фалшивата усмивка.Неописуемата болка,че отново се провалих и страха,че сте е тъка завинаги ме мъчеха безкрайно.Не стига това,ами него го нямаше цяла седмица.Те бяха на екскурзия.През седмицата научих някои неща за Левин от познатата му от неговия клас.Беше горе долу добре.Мисля,че се чувствах по-жива,когато не го виждах,защото може би той уби всичко в мен и докато го нямаше, като магия,малко от истинската ми същност се върна,но....Неделя!
Трагедията:
Слушах музика,докато някой не звънна на вратата.Беше Сузан.Спомена за сбора на градчето.
-Хайде,тъкмо ще се разсееш.
-Левин сигурно вече е там.
-Звачи отиваме?
Е,както и да е,тя ме убеди.Левин обаче не беше там.Ние двете се веселихме там.Да си призная,доста се разсеях.Усмихнах се за първи път от вече 3 седмици
Мариус си тръгна и Сузан предложи да отидем при Себастиан и Беркай.Те си направиха шега с мен.Казаха ми,че са си писали с Левин и той е казал,че идва но също тъка и,че аз трябва да се махам.Разтроих се.Тъкмо се отървах от тъгата,а ето,че пак се започва."Той наистина не ме обича!"Но после си признаха.Е,моментът дойде.Левин пресичаше пешеходната пътека,когато вече губих съзнание.Не буквално!
"Започва се" Не знам как се озовах в тази ситуация,но нека да я опиша,тъй като е част от"Трагедията".
Сузан ме дърпаше към Левин,а аз се укривах зад една кола.Тя се повтаряше:Върви!Не повтаряй грешката със Себастиан от нашия клас!(Да, и в него се бях влюбила...!)
Е,Левин отиде на друго място,а Розали-моя приятелка и негова дълечна братовчетка ми предаде думите му:"Затваряй си устата!"
"Защо?Та това не е в негов стил!Какво му става?Трябваше да разбера.Ето го и шансът ми!"
Видях,че Левин се прибира.
-Сега или никога!-каза Сузан.
-Сега!-казах аз.
Макар и цялата смелост,която събрах от някъде започнах да се колебая и буквално да се отказвам,но Сузан намираше да ми върне предишният дух.Не знам как точно се случи,но устата ми изрече името му.Нямах време за паника.Трябваше да действам.
"Явно не е чул или се е направил,че не е чул"-помислих си и го направих отново.
Той се обърна някак си...не знам,но изгарям,щом дори само си го спомня.
-Левин,защо каза,че трябва да си затварям устата?
-Какво трябваше да кажа?!
-Хъм,ами не знам,но можеше да не ме обиждаш.Дори да го казваш не е нужно.Не може ли да ме оставиш просто?
-Ами онази бележка?
-Каква бележка?
За миг забравих за тази бележка.Май не беше миг а милиарди мигове.Хей,моля не ме обвинявайте!Очите му сахотни!
-Да й го кажа ли?-Левин се обърна към Сузан.Тя дигна рамене,но после каза "да".
-Аз нямам чувства към теб.
-Ок.-казах тъжно аз и запърпорих към обратната посока.
-Мкх.
Аз се обърнах.Видях Левин.Той се беше обърнал също,но по изражението му разбрах,че не той е издал онзи звук.
-Довиждане?-каза Сузан след като аз и Левин се обърнахме едновременно.
-Довиждане.-каза Левин.
-Довиждане.
-Ами извинение?
-Извинявай.
Само това чух.Повече не можех.Сърцето ми не го понасяше."Защо винаги съм грешна в любовта?!Кога най-сетне ще сполуча?Защо любовта ме мъче като е хубаво нещо?"
Аз паднах буквално на земята.Почти бях припаднала.
"От цялата случка едно не разбрах.Какво се случваше с мен през цялото време?Как се осмелих да отида при Левин?Как издържах да не заплача пред него?Какво ми помогна да стана в този труден за мен момент?"
И тъка се изнизаха дните.Минаваха седмиците,а месеците носеха празници.Въпреки всички тези неиспратени писма,след всички тези изплакани горчиви сълзи,след всички тези несподелени мъки, аз успях.Станах на крака и се опитах да продължа напред.Помислих си,че съдбата е решила да ми помогне най-накрая,но уви.Ето и още един проблем.Осмокласника Макси беше много симпатичен.Следващото е много забавно:
Макси си беше симпатичен и фантазирах само 1-2 пъти с него.Хареса ми,че е на 14-15.Някак си,когато си представях,че ме целува бях сигурна в ръцете му.Ето го и Важния ден.
Беше Неделя.Бре!Все Недели,Петъци,Понеделници...
Аз,Марти,Венци и мама отидохме на Макдоналтс.Говорихме си.Но ето,че и Макси беше там с един съученик от училище.Както и чийсбургера, тъка и Макси ми се ослади.Не знам.Нещо ми стана тогава.Няма значение.Те си тръгнаха.Но едно пърченце от него остана дълбоко в съзнанието ми.И тъка течеше живота ми.Проблеми с мама и тати,Левин и новакън Макси.Започвах да забравям Левин.Споделих на Сузан.А тя започна:
-Макси!Макси!-когато той беше наблизо.
Заради нея всички разбраха за това.И ето,че се случи нещо ХУБАВО! :
Крайя на училищния ден за Макси и неговият клас настъпи.Ние се отпращахме към стола.Сузан го забеляза и започна:
-Макси!Макси!
И те другите,да не останат назад!Нали се досещате!
И... ето я хубавата част:
Аз го погледнах.Исках да видя реакцията му.Той ме погледна и се усмихна ПАЛАВО:
-Абриела!
Сузан се засмя.Аз не обърнах какво каза той.По-скоро обърнах внимание на чара му- холивудската му усмивка!Тя беше смайваща.
-Тя не се казва тъка.Тя се казва ГАБРИЕЛА!-каза Сузан.
Аз чух името си и се стреснах.
Той продължи да ми се усмихва,докато колоните не го скриха от мен."Тъпи колони!"-си помислих тогава.
Но всеки си има лоша страна.Ето и Лошото Нещо:
Класният учител на Макси ни преподава по немски и ми даде ключ,за да заключа вратата след като се върнем от часа по компютри.Аз забравих да му го върна и той изпрати Макси да го вземе от мен.Аз казах,че съм забравила и по теорията на Хайко и Емир,Макси ме е обидил.Нарекъл ме е полякиня.Тук в Германия Всички германци твърдят,че поляците крадат.Защо ме нарече тъка,като вече знае,че съм българка?Той сам ми вика- България България ...,когато се закачаше с мен.Защо прави тъка?Първо ми се усмихва палаво,а сега ме обижда?!Може и Хайко и Емир са ме избазикали.Не се знае.Но въпреки това,аз се влюбих в него!
Още малко ми оставаше да забравя напълно Левин.Хората бяха прави.Времето ще ме излекува,а като си намеря друг,ще отмине по-бързо.Вече не мислех за Левин,докато не го виждах.Казах си,че няма смисъл да се мъча повече.Не е единствения на този свят!
Но един Вторник...
Беше обикновен ден.Имахме час в хора първият учебен час.Аз и Сузан не отиваме рано.Винаги в последния момент.Решихме да се бием с папките си-аз,Сузан и Кевин- най-добрият ми приятел.Но той е момче и само когато имаме нужда от съвет си говорим открито.Пред стаята ни се развихрихме,а на стълбите бяха Левин и Марвин-негов приятел.Сузан отиде до стълбата,за да си вземе папката и дочула какво си приказват:
-Марвин-казах ли ти вече,че имам гадже?!
Според Сузан той погледнал към мен докато го е казвал и "очевидно по мутрата му"(думи на Сузан) той е искал да чуя това.Явно той наистна има приятелка,защото всичките му приятели се изреждаха,за да му го кажат.Или това е нагласено?
Защо го направи?Защо чувствата ми към него се върнаха?
Същия ден след второто междучасие,сменяхме час:
Аз много се натъжих.Случилото се ми повлия зле.Идваше ми да се разплачано се здържах.Сърцето ми просто щеше да се пръсне.Със Сузан излязохме навън.Не само ние сменяхме час.Левин седеше кротко на чина си.И кого гледаше?Мен!Защо ме гледа,щом не ме обича?!Да не би да си е променил решението?Апсурт!Та той си има приятелка!Защо го прави?!Защо точно сега?Точно тогава,когато бях на последната крачка да го забравя.Повярвайте ми!Не ми беше лесно да го забравя.
В сряда не можах да го видя,защото първото еждучасие той помага при продажбата на закуски,а второто-ние всяка сряда трябва да отпътуваме към спортния салон.
Но в Четвъртък разбрах,че той е казал на приятелите си,че когато съм наблизо той ставал агресивен,а те на Сузан и Севденур в понеделник.Тази работа не ми се вярва.Такова нещо не се забравя!А когато Сузан отиде малко по-близо до него чу,как казва на Марвин,че аз го преследвам.
Първо-приятелката,после Агресивнстта,а сега това?!Дойде ми в повече.Всички тези неща ме убиваха.Имах нужда от почивка.Излязох навън.Седяхвърху чина и плачех.През това време нещо вътре в мен ми подсказа,че трябва да отида в тоалетната.Да измия лицето си.
Но напът...Класът на Макси излязоха да играят футбол.И аз един късмет уцелих...точно,когато излизаха от стаята,аз минавах оттам.
-Хей,говориш ли немски?-каза Макси и отново озари сърцето ми с усмивката си.
Аз се ядосах и му се облещих!Не знам защо.Може би,защото си мислех,че той иска да ме обиди.Направих грешка,за която наистина съжалявам.
Върнах се в класната стая и видях,че госпожата и този път я нямаше.Не знам как така,но гривната ми с скъса.Странно за метал!Аз и Сузан излязохме,за да оправим гривната ми.Вратата на 7б беше отворена.И ето какво отново се случи.Погледа му беше изцяло засреоточен към мен!Защо пак?! Защо ми причиняваше това?!
Петък-последния ден преди двуседмичната ваканция,която свършва след 5 дена и затова имам нужда от пмощ.Смятам след тази ваканция да действане както ми се ще,а както трябва.През часовете и междучасията-нищо.Аз реших да го игнорирам.Да го направя щастлив.Нали той това искаше.След часовете аз,Сузан и още една приятелка стояхме извън стола.Не знам защ всъщнст.Но щом видях левин,станах рязко и изчезнах.Той ме забеляза.Гледаше ме,докато тази зла колона не го скри.
Е,край на историята.Сега ще ви помоля да ми помогнете.Какво да сторя?Да се пробвам ли с Левин или с Макси?С кого имам шанс?Защо Левин постъпи тъка?Кажете мнение и за 4-те случки с Левин.Да говоря ли с него?Има ли смисъл?Да го питам ли дали е вярно и защо постъпва така?Или не?А Макси?Да изчакам ли той да направи първата стъпка?Личи си,че го интересувам,защото,когато говори с приятели те все ме гледат.Или не е вярно?Какво да правя?Моля ви!Вие сте последната ми надежда!
П.П.Моля да ме извините за правописните грешки.
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest